Изглежда усети погледа му, но не се обърна. Той отново го почувства в главата си, окова непогрешимо усещане, че го наблюдават. Обзе го страх, но не беше в състояние да отклони поглед.
Тя крачеше с леопардите, все нагоре, към гробницата на върха. Силуетът и затрептя като мираж върху напечения от слънцето пясък.
Дращене привлече погледа му към собствените му ръце и колене.
Двойка скорпиони пробягаха по пръстите му. Не бяха отровни, но жилеха гадно. Той ахна, когато нови и нови скорпиони започнаха да извират от цепнатини и пролуки, да се спускат по стените и да падат от тавана. Стотици. Гнездо.
Излази трескаво от криптата. Усети ужилвания, огнени искри по гърба си, глезените, врата и ръцете.
Изстреля се през отвора и се търкулна по твърдата почва. Нови ужилвания го прогаряха като върховете на запалени цигари. Извика, подлуден от болка.
Изправи се, като тръскате ръце и подскачаше, съблече якето си и заудря с ръка косата си. Хукна със залитане надолу по склона. Нови и нови скорпиони извираха от входа на криптата.
Той погледна нагоре — страх го беше да не е привлякъл вниманието на леопардите. Но лицето на скалната стена беше пусто.
Жената и котките бяха изчезнали.
Невъзможно! Само че огънят от жилата на скорпионите го беше лишил от всякакво любопитство. Продължи надолу към паркирания роувър. После очите му сякаш по своя воля се плъзнаха назад и нагоре, към върха.
Където чакаше гробницата на Йов.
Отвори вратата на роувъра и седна на шофьорското място. Беше получил предупреждение да се маха. Знаеше го със сигурност, от която му настръхваха косите.
Нещо ужасно щеше да се случи там горе.
15:45
— Сафиа е жива — каза Пейнтър веднага щом влезе през вратата на обезопасената квартира.
Всъщност това беше двустаен апартамент над магазинче за внос-износ близо до пазара Ал-Хафа. При наличието на подобен вид търговия на долния етаж никой не би се усъмнил във влизащи и излизащи от сградата непознати. Просто нормална част от бизнеса. Откъм пазара в съседство долиташе многоезична врява на пазарящи се гласове. Стаите миришеха на къри и стари дюшеци.
Пейнтър мина покрай Корал, която му беше отворила вратата. Вече беше забелязал двама от пустинните фантоми, заели дискретни позиции отпред, които наблюдаваха кой се приближава към къщата.
Останалите се бяха събрали в предната стая, изтощени от пътя. Откъм банята се чуваше звук на течаща вода. Кара я нямаше, а косите на Дани, Омаха и Клей бяха още влажни. Бяха се редували да отмият под душа прахта и мръсотията от пътуването. Капитан Ал Хафи си беше намерил халат който се бе оказал възтесен за плещите му.
Омаха се изправи при появата на Пейнтър. — Къде е тя?
— Когато стигнах там, тъкмо напускаха гробницата. С няколко джипа. Тежко въоръжени. — Пейнтър мина в миниатюрната кухничка. Наведе се над мивката, пусна крана и пъхна глава под водната струя.
Омаха застана зад него.
— Защо не ги проследи?
Пейнтър се изправи и приглади назад мократа си коса. Вадички вода се застичаха по врата и гърба му.
— Това правя. — Изгледа сурово Омаха, после го заобиколи и отиде при Корал.
— Как сме с екипировката?
Тя кимна към вратата за задната стаичка.
— Реших, че ще най-добре да те изчакам. Електронният панел се оказа по-сложен, отколкото очаквах.
— Покажи ми.
Тя го заведе при вратата. Апартаментът беше постоянна тайна квартира на ЦРУ, една от многото, които управлението поддържаше по целия свят. Сигма беше уведомена за местоположението й след началото на мисията — в случай че им потрябва място, където да прегрупират силите си.
Електронният панел бе скрит зад диплите на едно перде. Корал го беше дръпнала, за да не пречи. Малък комплект импровизирани инструменти лежеше на пода — нокторезачка, бръснарски ножчета, пинцети за вежди, пила.
— От банята са — каза Корал.
Пейнтър коленичи пред панела. Корал беше махнала капака, откривайки електрониката отдолу. Той огледа веригите.
Корал се наведе край него и посочи няколко прекъснати жици, червени и сини.
— Успях да изключа тихата аларма. Сега би трябвало да обезвредиш ключалката, без някой да разбере за това. Но реших, че ще е по-добре, ако преди това погледнеш какво съм направила. Това е по твоята специалност.
Пейнтър кимна. Тези заключващи механизми бяха направени така, че да пращат тих сигнал към ЦРУ, че някой използва тайната квартира. Пейнтър не искаше това да се знае. Не още. И не от толкова много хора. Те бяха мъртви… и той възнамеряваше да си останат такива колкото е възможно по-дълго.