Очите му се плъзнаха по веригите, следвайки потока на захранването, активните жици, както и другите, които бяха само за заблуда. Всичко изглеждаше наред. Корал беше успяла да прекъсне захранването към телефонната линия, без да повреди самия панел. За специалист по физика тя се беше оказала дяволски добър електроинженер.
— Изглежда добре.
— Значи можем да влезем.
По време на инструктажа преди мисията Пейнтър беше наизустил кода за достъп до тайната квартира. Посегна към панела и въведе първата от десетте цифри на кода. Разполагаше само с един опит да го въведе правилно. При грешка панелът щеше да се самоблокира. Предпазна мярка.
Той продължи внимателно.
— Имаш деветдесет секунди — напомни Корал.
Друга предпазна мярка. Десетцифрената поредица трябваше да бъде въведена в рамките на предварително зададено време. Той натискаше внимателно всеки бутон с равномерна скорост. Когато стигна до седмата цифра в поредицата — цифрата девет — пръстът му се поколеба. Светещият бутон изглеждаше малко по-мътен от съседа си, като разликата беше достатъчно малка, за да я пропуснеш. Пейнтър задържа пръста си. Дали не беше прекалено параноично от негова страна? Дали не се плаши и от сянката си вече?
— Какво има? — попита Корал.
Междувременно Омаха и брат му също бяха дошли.
Пейнтър се отпусна на пети, като мислеше трескаво. Свиваше и разпускаше пръсти. Взираше се в бутона с цифрата девет. Едва ли…
— Пейнтър! — прошепна едва чуто Корал.
Ако се забавеше твърде много, системата щеше да се самозаключи. Нямаше време за губене… но нещо не беше наред. Усещаше го.
Омаха пристъпваше от крак на крак зад него, сякаш да му напомни, че времето лети. Ако искаше да спаси Сафиа, Пейнтър имаше нужда от нещата зад тази врата.
Зарязал временно панела, Пейнтър взе пинцетите и пилата за нокти. Със сръчността на хирург внимателно освободи от гнездото му подозрителния бутон и той падна в ръката му. Твърде лесно. Пейнтър се наведе напред и примижа.
По дяволите!
Зад бутона имаше малък квадратен чип със сензор за натиск в центъра. Чипът беше плътно увит в тънко метално фолио. Антена. На микропредавател. Ако беше натиснал бутона, микропредавателят щеше да се активира. Ако се съдеше по начина на поставянето му, устройството не беше част от фабричната изработка на електронния панел.
Касандра беше идвала тук.
Капка пот се стече в лявото око на Пейнтър. Не беше забелязал колко влага е избила по челото му.
Корал погледна над рамото му.
— Мамка му! Меко казано.
— Всички да излязат оттук.
— Какво става? — попита Омаха.
— Капан — каза Пейнтър с дрезгав от гнева глас. — Вън! Излизайте!
— Изведи Кара! — извика Корал на Омаха и го бутна към банята. Останалите подкара към вратата.
Докато те бягаха, Пейнтър седна пред панела. Поток от ругатни се изниза през главата му като любим стар шлагер. Твърде отдавна си припяваше тази мелодия. Касандра винаги беше с една крачка преди него.
— Трийсет секунди! — предупреди го Корал и затръшна вратата на апартамента. Разполагаше с половин минута преди панелът да се самозаключи.
Останал сам, той огледа чипа.
Само ти и аз, Касандра.
Остави пилата на пода и взе нокторезачката. С мисълта колко му се иска да държи собствения си комплект инструменти той се зае да отстрани предавателя, като дишаше дълбоко, за да запази спокойствие. Докосна металната обвивка, за да отведе евентуално статично електричество, после се хвана на работа. Внимателно прекъсна захранващата жица от основата й, после също толкова предпазливо обели пластмасовата обвивка от жицата, без да я прерязва. След като жицата се оголи, той я стисна с пинцетите и я допря до жицата, по която течеше ток. Искра и съскане. Слаба миризма на изгоряла пластмаса стигна до ноздрите му.
Предавателят можеше да бъде броен за изпържен.
Осем секунди…
Отдели обезвредения предавател и го извади. Стисна го и усети острия му връх да се забива в дланта му.
Да ти го начукам, Касандра!
Бързо въведе последните три цифри. До него ключалките на вратата се отвориха с механичен съсък.
Едва тогава Пейнтър си отдъхна облекчено.
Изправи се и огледа внимателно рамката на вратата, преди да завърти дръжката. Не личеше да е пипана. Касандра бе решила, че предавателят ще си свърши работата.
Пейнтър завъртя дръжката и я дръпна. Вратата беше тежка, подсилена със стомана. Той изрече една последна бърза молитва и я отвори.
Погледна вътре от прага. Една-единствена крушка осветяваше стаята.
По дяволите!
Стаята беше пълна с метални лавици от пода до тавана. Всичките празни. Обрани.