Само че Омаха си имаше по-големи тревоги от лошото време.
Бързаше напред през пазара. Целта им беше в другия му край, където наскоро беше изникнала модерна ивица търговски комплекси, включително ресторант на Пица Хът и малък търговски център. Омаха си пробиваше път покрай последните сергии, подминаваше магазинчета за парфюми, кандилници за тамян, банани, тютюн, ръчно изработени бижута, традиционни дофарски носии от кадифе с множество мъниста и пайети.
Най-накрая стигнаха до улицата, която делеше пазара от модерните търговски комплекси. Омаха посочи натам.
— Ето го. Та как това място ще ти помогне да намериш Сафиа?
Пейнтър тръгна към улицата.
— Ще ти покажа.
Омаха го последва. Вдигна поглед към табелата:
Заведението предлагаше най-различни видове кафе, чай, капучино и еспресо. Подобни заведения можеха да бъдат открити и в най-отдалечените кътчета на света. Нужна беше само телефонна връзка и дори най-забутаното място можеше да се включи в Мрежата.
Пейнтър свърна към входа. Приближи се към бармана, рус англичанин на име Акс, който носеше тениска с надпис ОСВОБОДЕТЕ УИНОНА. Каза му номера на кредитната си карта и срока на изтичане.
— Научил си го наизуст — отбеляза Омаха.
— Човек никога не знае кога ще го нападнат пирати в морето.
Докато барманът проверяваше номера, Омаха попита:
— Мислех, че не искаш да привличаме излишно внимание. Като използваш кредитната си карта, няма ли да се издадеш, че си още жив?
— Не мисля, че вече има значение.
Електронната машина за кредитни карти иззвъня. Мъжът вдигна палци в знак, че всичко е наред.
— Колко време ще ви трябва?
— Високоскоростна ли е връзката?
— Дигитална абонатна, приятел. Няма друг начин да сърфираш.
— Трийсет минути би трябвало да ми стигнат.
— Супер. Машинката в ъгъла е свободна.
Пейнтър тръгна към компютъра, Гейтуей Пентиум четворка. Седна, влезе в интернет и вкара дълъг адрес.
— Влизам в сървъра на министерството на отбраната — обясни той.
— И как това ще ти помогне да откриеш Сафиа? Пейнтър продължи да пише, пръстите му летяха по клавиатурата.
— Мога да получа достъп до повечето системи, попадащи под Закона за националната сигурност. Ето.
На екрана се появи страница с логото на мицубиши. Омаха четеше над рамото му.
— Ще си купуваш нова кола?
Пейнтър се разрови из сайта с помощта на мишката. Изглежда имаше пълен достъп, защото без проблем влизаше в екрани, които изискваха парола.
— Отрядът на Касандра пътуваше с джипове мицубиши. Не си правеха труд да крият колите. Лесно успях да се приближа достатъчно, за да видя номера на онзи, който беше спрял в уличката.
— Идентификационния номер на автомобила? Пейнтър кимна.
— Всички коли и камиони с GPS устройства са в непрекъснат контакт със сателити в орбита, които следят местонахождението им и така шофьорът по всяко време знае къде се намира.
Омаха започваше да разбира.
— И ако разполагаш с идентификационния номер, можеш да получиш достъп до данните за автомобила. Да разбереш къде е.
— Точно на това разчитам.
Появи се прозорец за вписване на номера. Пейнтър го въведе, без да поглежда към пръстите си, натисна „Enter“ и се облегна назад. Ръката му трепереше леко. Той я стисна в юмрук в опит да скрие нервността си.
Омаха се досещаше за какво мисли. Дали е запомнил правилно номера? Ами ако похитителите са изключили GPS-а? Толкова много неща можеха да се объркат.
Но след кратко изчакване на екрана се появи дигитална карта на Оман, предадена от два геосинхронизирани сателита в орбита над страната. Движещото се местонахождение на джипа.
Пейнтър си отдъхна облекчено. Омаха също.
— Ако можехме да открием къде държат Сафиа… Пейнтър увеличи мащаба на картата. Появи се град Салала. Само че миниатюрната синя стрелка, обозначаваща местоположението на джипа, беше извън границите му и се отдалечаваше.
Пейнтър се наведе по-близо.
— Не…
— По дяволите! Те напускат града!
— Явно са открили нещо в гробницата. Омаха се обърна рязко.
— Тогава и ние трябва да тръгваме. Веднага!
— Не знаем къде отиват — каза Пейнтър, без да мърда от компютъра. — Ще трябва да изчакам, докато спрат.
— Има само една магистрала. Тази, по която пътуват в момента. Можем да ги настигнем.
— Може да свърнат встрани. Джиповете са високопроходими.
Омаха се чувстваше разпънат в две противоположни посоки — да послуша разумния съвет на Пейнтър или да открадне първото изпречило му се возило и да отпраши след Сафиа. Но какво щеше да направи, ако я настигне? Как би могъл да й помогне?