Пейнтър се приближи до капитан Ал Хафи.
— Питай ги дали са видели джиповете.
Капитанът кимна и заговори по-сериозно. Отвърнаха му с кимвания. Водачът, шейх Емир ибн Рави, каза, че три джипа били минали оттук преди четиридесет минути.
— А върнаха ли се? — попита Пейнтър, вече на арабски, бавно включвайки се в разговора. Може би собствената му тъмна кожа, която го определяше като човек, непринадлежащ към бялата раса, помогна да се снижи характерната им подозрителност към всички чужденци.
— Не — отговори шейхът и махна с ръка към височините. — Още са при гробницата на Наби Аюб.
Пейнтър погледна нагоре към тъмния път. Значи още бяха там. Омаха стоеше до отворената врата на мястото до шофьора. Беше чул разменените реплики.
— Разбрахме достатъчно — настоя той. — Да тръгваме.
Хората от Байт Катир подкараха камилите си встрани от пътя. Животните протестираха с гъргорене и гневни звуци.
— Чакайте — каза Пейнтър и се обърна към капитан Ал Хафи. — Колко пари ти останаха от продажбата на жребеца?
Капитанът сви рамене.
— Само шепа риали.
— Ще стигнат ли да купим или вземем под наем няколко камили?
Капитанът присви очи.
— Искаш камилите. За прикритие?
— За да се приближим до гробницата. Само малка група Капитанът кимна и се обърна към шейх Емир. Заговориха бързо, като двама преговарящи водачи. Омаха пристъпи към Пейнтър.
— Пикапът е по-бърз.
— По тези пътища не е много по-бърз. А с камилите ще успеем да стигнем съвсем близо до гробницата, без групата на Касандра да ни усети. Сигурен съм, че е забелязала тези хора по пътя. Присъствието им няма да събуди подозрения, Те са просто част от пейзажа.
— И какво ще правим горе?
Пейнтър вече имаше нещо наум. Разясни накратко плана си на Омаха. Междувременно капитан Ал Хафи стигна до някакво споразумение с шейха.
— Ще ни даде назаем камилите си — каза капитанът.
— Колко?
— Всичките. — Капитанът видя изненадата по лицето на Пейнтър и обясни: — За един бедуин е невъзпитано да отхвърли молбата на свой гост. Но има едно условие.
— И какво е то?
— Казах им, че искаме да освободим една жена, отвлечена от групата при гробницата. Те биха искали да помогнат. За тях ще бъде чест.
— Освен това им се иска да пострелят с пушките си — добави Барак.
Пейнтър предпочиташе да не излага на риск тези хора. Омаха не споделяше скрупулите му.
— Имат оръжия. Ако искаме планът ти да успее, колкото повече огнева мощ имаме, толкова по-добре.
С това Пейнтър нямаше как да не се съгласи и кимна утвърдително. Шейхът се ухили до уши и подбра хората си. Пристегнаха набързо седлата, накараха камилите да клекнат, за да е по-лесно качването на гърбовете им, а амунициите бяха раздадени като аперитиви на купон.
Пейнтър събра собствените си хора в светлината от фаровете на юрована.
— Кара, искам да останеш при пикапа.
Тя отвори уста да възрази, но не вложи сърце в протестите си. Лицето й лъщеше от пот въпреки хладния нощен вятър.
Пейнтър я прекъсна.
— Някой трябва да скрие пикапа встрани от пътя и после да го докара по мой сигнал. Клей и Дани ще останат с теб, ще имате една пушка и един пистолет. Ако ние се провалим и Касандра избяга със Сафиа, ще трябва вие да ги проследите.
Кара се намръщи и дълбоки линии набраздиха лицето й, но все пак кимна.
— Гледайте да не се провалите — троснато рече тя. Но дори и това избухване изглежда и дойде в повече.
Встрани Дани спореше с брат си и настояваше и той да дойде.
Омаха не се поддаде на увещанията му.
— Няма ги и проклетите ти очила дори! Като нищо ще ме гръмнеш в задника по погрешка. — Все пак сложи ръка на рамото на брат си. — Разчитам на теб да удържиш положението тук. Вие сте последният ни фронт. Не мога да рискувам да я загубя отново.
Дани кимна и отстъпи.
Клей нямаше възражения да остане при пикапа. Стоеше на крачка встрани със запалена цигара в ръка. Очите му се взираха в нищото, почти невиждащи. Способностите му да се справи с всичко това бяха на изчерпване.
След като постигнаха всеобщо съгласие, Пейнтър се обърна към чакащите камили.
— Качвайте се! Омаха го настигна.
— Яздил ли си някога камила?
— Не. — Пейнтър хвърли поглед към него.
За пръв път през този ден Омаха се ухили широко.
— Ще бъде забавно.
19:05
Окъпана в лъчите на два прожектора, Касандра гледаше как един от хората на Кейн размахва метален детектор над задната стена на нишата. Вдясно от центъра на зида детекторът изжужа, в знак че е открил нещо. Касандра се обърна към Сафиа.