— Знаехте, че ще намерим нещо. Как разбрахте? Сафиа сви рамене.
— Желязното сърце е било поставено в крайбрежната гробница на Имран, скрито в скулптура от пясъчник. И сочеше насам. Нагоре в планините. Логично беше следващият маркер да е нещо подобно. Друго парче желязо, като сърцето. Единствената загадка беше къде е скрито.
Касандра погледна към стената. Въпреки потиснатия гняв, който изпитваше към затворничката, кураторката наистина беше доказала ценността на присъствието си.
— И сега какво? Сафиа поклати глава.
— Ще трябва да го изкопаем. Да го извадим от камъка. Както желязното сърце от статуята. — Обърна се с лице към Касандра. — Трябва да действаме внимателно. Една-единствена грешка и заровеният артефакт може да бъде повреден. Ще минат дни, докато го извадим.
— А може би не.
Касандра се обърна и се отдалечи, оставяйки Сафиа под зоркия поглед на Кейн. Излезе от молитвената стая и тръгна към джиповете по бялата чакълена алея през градината. На минаване покрай входа към гробницата някаква сянка улови погледа й.
С плавно движение Касандра падна на едно коляно и измъкна пистолета от презраменния кобур, водена от рефлекса и превърналата се във втора нейна природа бдителност. Покри входа и изчака, докато вдиша и издиша два пъти. Вятърът шепнеше в клонките на един храст. Ушите и се вслушваха напрегнато.
Нищо никакво движение откъм гробницата.
Тя се изправи грациозно, без да сваля пистолета от входа. Плъзна се странично по утъпканата пръст покрай алеята, за да избегне хрущенето на чакъла. Стигна до входа, покри едната страна на помещението и огледа другата. Задните прозорци пропускаха достатъчно отразена светлина от мощните прожектори в съседство.
Надгробната могила тънеше в сенки. Мебелировка нямаше. Нищо, което да предлага прикритие. Гробницата беше празна.
Тя излезе заднишком и прибра пистолета си. Игра на светлини и сенки, нищо повече. Сигурно някой беше минал пред фаровете.
След един последен поглед наоколо тя пое обратно по алеята. С решителни крачки тръгна към джиповете и мислено се упрекна, задето се плаши от собствената си сянка.
От друга страна, имаше предостатъчно основания да си отваря очите на четири.
Прогони тази мисъл, когато наближи джиповете. Те бяха превозили дотук не само хората на Кейн, а и комплект археологически инструменти. За лова за съкровища Гилдията им беше осигурила обичайната екипировка — лопати, кирки, чукове, четки, сита. Бяха ги подсигурили и с последния писък в електронното оборудване, включително дълбочинна радарна система и портативно устройство за връзка със сателитната система ЛАНДСАТ. То беше в състояние да проникне на двайсет метра под пясъка и да осигури подробна топографска карта на всичко, което лежи отдолу.
Касандра отиде при един от джиповете, чийто товар бяха извадили наполовина, докато търсеха металния детектор. Знаеше точно кой инструмент йе необходим сега.
Използва лост да отвори сандъка. Вътрешността му беше настлана със слама и стиропор, които да предпазят машинарията, конструирана от Гилдията на базата на един изследователски проект на АИОП. Приличаше на пушка, но краят на дулото се разширяваше като камбана, а керамичният приклад беше достатъчно широк за батерията, необходима да захрани устройството.
Касандра бръкна в сандъка, извади батерията и я пъхна в гнездото. Инструментът натежа в ръцете й. Метна го на рамо и тръгна обратно към молитвената стая.
Разположени на равни интервали в периметъра, хората на Кейн бяха нащрек. Никой не се беше отпуснал, не си подвикваха шеги. Кейн ги беше обучил добре.
Когато Касандра влезе, Кейн забеляза какво носи и очите му заблестяха.
Сафиа се обърна от мястото си до стената. Беше начертала с тебешир един четириъгълник, трийсетина сантиметра широк при върха и над метър и двайсет висок.
— Замерванията са положителни в този участък — каза кураторката и се изправи. Намръщи се, като видя устройството в ръцете на Касандра.
— Ултразвуков лазер — обясни Касандра. — Използва се за прокопаване в скала.
— Но…
— Дръпнете се. — Касандра вдигна устройството на рамото си и насочи разширеното дуло към стената.
Сафиа мина встрани.
Касандра натисна бутона до палеца си, който играеше ролята на предпазител. В резултат тънички лъчи червена светлина потекоха навън като струя на душ. Всеки лъч представляваше миниатюрна лазерна пушка, фокусирана през редуващи се кристали от александрит и ербий. Касандра прихвана мишената си — очертания участък върху стената. Миниатюрните точици на пасивния все още лазер оформиха идеален кръг.