Тя натисна спусъка. Устройството завибрира на рамото й, когато миниатюрните точки започнаха да се въртят все по-бързо и по-бързо. Звук извън диапазона на човешкия слух прониза болезнено костиците на ухото й. Тя се концентрира, взирайки се над дулото.
Там, където червеният лъч се срещаше със стената, камъкът започна да се разпада в облак от прах и силиций. Вече няколко десетилетия зъболекарите използват ултразвукови инструменти за почистване на зъбен камък. Същият принцип беше залегнал и тук, подсилен от концентрираната енергия на лазерите. Пясъчникът продължаваше да се разпада под двойната атака.
Касандра бавно прокарваше лъча напред-назад по стената, унищожавайки пясъчника слой подир слой. Лазерът действаше само върху агрегатни материали като пясъчника. По-плътните камъни, като гранита, не му бяха по силите. Беше безвреден дори за човешката плът. Най-много да получиш тежко слънчево изгаряне.
Пясък и прах изпълниха молитвената стая, но вятърът успяваше да ги издуха, преди концентрацията им да е станала непоносима. След три минути стената беше издълбана на дълбочина десет сантиметра.
— Спри! — извика Сафиа, вдигнала ръка.
Касандра отпусна спусъка и вдигна нагоре замлъкналата пушка.
Сафиа размаха ръка пред лицето си да разкара прахта и пристъпи към стената. Вятърът издуха остатъците от пясък и прах през покрива, докато тя се навеждаше напред.
Касандра и Кейн отидоха при нея. Кейн насочи запалено фенерче в дупката, издълбана от лазера. Парче метал блестеше с червени оттенъци в дъното на отвора.
— Желязо — каза Сафиа през рамо със следа от страхопочитание в гласа си, смесица от гордост и удивление. — Също като сърцето.
Касандра се върна назад и насочи оръжието.
— Ами да видим тогава какво късметче се крие в шибания пакет чипс.
Натисна спусъка и концентрира лъча около железния артефакт.
Въртящите се лазери отново смляха пясъчника на прах, отнемайки нови пластове. Артефактът се разкриваше постепенно, осветен от червеното сияние. Детайли се появяваха от камъка — нос, надвиснали вежди, едно око, крайчецът на Устни.
— Това е лице — каза Сафиа.
Касандра продължи внимателно работата си, отстраняваше камъка сякаш беше кал и разкриваше лицето отдолу. То сякаш само излизаше от камъка, устремило се към тях.
— Мили Боже!… — промълви Кейн, вдигнал фенерчето си към лицето. Приликата беше прекалено голяма, за да е случайна.
Кейн премести поглед върху Сафиа.
— Това сте вие!
19:43
Пейнтър седеше на гърба на камилата и се взираше над тъмната долина, която делеше групата им от Джебал Ейтеен. На върха на отсрещното възвишение гробницата блестеше ярко осветена на фона на безлунното вечерно небе. Картината ставаше още по-ярка през очилата му за нощно виждане, които превръщаха гробницата в морски фар.
Той огледа терена. Лесно за отбрана място. Имаше само един достъп — черния път, който лъкатушеше нагоре по южната страна на възвишението. Включи очилата на максимално увеличение. Беше преброил четиринадесет вражески единици, но не беше видял и следа от Сафиа. Сигурно беше в комплекса на гробницата.
Или така поне се надяваше той.
Трябваше да е жива. Алтернативата беше немислима.
Свали очилата и се помъчи да заеме по-удобна поза върху камилата си. Не успя.
Капитан Ал Хафи яздеше вдясно от Пейнтър, Омаха — вляво. И двамата изглеждаха отпуснати, сякаш седяха в любимото си кресло у дома. Седлата, двойни менгемета от дърво върху палмови рогозки, прикрепени към плешките на животните пред гърбицата им, не бяха от най-меките подложки на света. Ако питаха Пейнтър, това си беше чиста проба уред за изтезания, измислен от някой арабски садист. След половин час на седлото имаше чувството, че бавно го разчекват на две като ядец на пиле.
Изкривил лице в гримаса, Пейнтър посочи надолу по склона.
— Ще продължим в група до дъното на долината. Ще ми трябват десет минути да се позиционирам. След изтичането на десетте минути всички бавно ще тръгнете нагоре по пътя към гробницата. Вдигайте шум — колкото повече, толкова по-добре. Стигнете ли до последната серпантина, спирате и стоите, сякаш се каните да прекарате там нощта. Напалете огън. Така ще заслепите нощното им зрение. Пуснете камилите да пасат. Движението им ще прикрие собственото ви придвижване на позиции за стрелба. После ще чакате да ви дам сигнал.
Капитан Ал Хафи кимна и предаде инструкциите нататък, като минаваше бавно покрай редицата мъже.