Сафиа прокара лъча му по дължината на копието. По дръжката му имаше бразди на равни интервали. Украса ли бяха, или съдържаха някакво скрито значение? Сафиа се изправи и застана зад бюста. Кейн беше забил копието така, че лицето гледаше на юг, към морето. Което очевидно беше погрешна посока.
Очите и се плъзнаха по бюста към задната част на главата. Забеляза миниатюрен надпис в основата на врата, засенчен от линията на косата. Сафиа приближи фенерчето. Надписът изглежда е бил частично скрит под напластената прах, но сега дъждът го измиваше. Четири букви се видяха съвсем ясно.
Касандра разбра, че е открила нещо, приближи се и видя надписа.
— Какво означава?
Сафиа преведе, още по-намръщена:
— Женско име. Биликис.
— Това е името на жената, която е изобразена, така ли? Сафиа не отговори, беше твърде изумена. Възможно ли е? Заобиколи и разгледа лицето на жената.
— Ако е така, това е откритие с феноменално значение. Биликис е била почитана от всички религии. Жена, обгърната от тайнственост и легенди. Наполовина човек, наполовина пустинен дух.
— Никога не съм чувала за нея.
Сафиа се изкашля да прочисти гърлото си, все още зашеметена от откритието.
— Позната е с титлата си — Савската царица.
— От историята за цар Соломон?
— И безброй други легенди.
Дъждът се сипеше и се стичаше на ручейчета по желязното лице, сякаш статуята плачеше.
Сафиа посегна и изтри сълзите от бузите на царицата.
Когато го докосна, бюстът се залюля, сякаш върху хлъзгав лед, и избяга от пръстите й. Направи един пълен кръг, после забави и постепенно спря, с лице в обратната посока.
На североизток.
Сафиа се обърна назад към Касандра.
— Картата — нареди Касандра на Кейн. — Донеси картата.
14.
ОСКВЕРНИТЕЛИ НА ГРОБНИЦИ
3 декември. 20:07
Джебал Ейтеен
Пейнтър погледна часовника си. Още една минута.
Лежеше по корем в основата на една финикова палма, скрит зад акациев храст. Дъждът трополеше по балдахина от листа над главата му. Беше заел позиция далеч вдясно от пътя, внимателно бе вървял по стръмна скална стена, за да стигне до това място. Откриваше се чудесна гледка към паркинга пред гробницата.
С очилата за нощно виждане пазачите се забелязваха лесно в мрака, всички със сините си якета, сега с вдигнати качулки, да ги пазят от дъжда. Повечето стояха на пост близо до пътя, но неколцина обикаляха бавно в широки кръгове около комплекса. Беше изгубил безценни минути да пропълзи на тази позиция, промъквайки се между патрулиращите пазачи.
Пейнтър забави дишането си, за да се подготви. Предстоеше му трийсет метра спринт до най-близкия джип. Премисли за последно плана, представи си го визуално, доуточни го. Задвижат ли се веднъж нещата, нямаше да има време да мисли, а само да реагира.
Погледна отново часовника си. Времето беше изтекло.
Бавно се повдигна до клек, в свита поза. Напрегна слух, изключи трополенето на дъжда. Нищо. Пак погледна часовника си. Десетте минути бяха изтекли. Къде бяха…
И тогава я чу. Песента се издигна откъм долината зад него. Хвърли поглед през рамо. През очилата за нощно виждане светът тънеше в зеленикави сенки, но откъм ниското грееха ярки петна. Факли и фенерчета. Гледаше как мъжете от Байт Катир тръгват бавно и спокойно нагоре по пътя, без да прекъсват песента си.
Насочи вниманието си обратно към комплекса на гробницата.
Пазачите бяха усетили раздвижването на кервана и бавно концентрираха позициите си около пътя. Двама се шмугнаха в храсталаците отстрани и продължиха надолу към първия завой.
След като вражеските сили се отдалечиха от паркираните джипове, Пейнтър направи своя ход. Измъкна се от укритието си, като се движеше силно приведен, и пробяга трийсетината метра до най-близкия джип, като внимаваше да прескача локвите по пътя си. Никой не вдигна тревога.
Приклекна зад джипа и отвори намасления цип на чантичката си за принадлежности. Извади експлозивите C4, поотделно увити с целофан, и пъхна един от тях над гумата на джипа, близо до резервоара с бензин.
Мислено благодари на Касандра за подаръка, който му беше оставила. Съвсем нормално беше да и върне забравеното.
Все така приведен, той изтича към следващия джип и постави втория експлозив. Третия джип не докосна, само се увери, че ключовете са оставени на таблото. Подобна предпазливост беше нормална практика при оперативна ситуация. Когато се разхвърчат лайната, няма кога да гониш шофьора с ключовете.
Доволен, той огледа паркинга. Пазачите се бяха концентрирали върху приближаващата група хора и камили.