Дъждът се лееше отгоре й.
Пропълзя зад ъгъла, провря се през някакъв жив плет и се отправи към тясната пътечка между гробницата и останките от молитвената стая.
Когато стигна дотам, една ръка посегна изотзад в мрака и затисна грубо устата й.
20:39
Пейнтър силно притискаше Сафиа.
— Тихо — прошепна той в ухото й, облегнал се на полусрутената стена.
Тя изграчи в дланта му.
Крил се бе тук в продължение на няколко минути, наблюдаваше двора и се чудеше как да изкара Касандра навън.
Само че бившата му партньорка изглежда се беше окопала в гробницата и чакаше търпеливо отрядът и да си свърши работата, докато тя охранява ценната пленничка. Прожекторите на кръжащите хеликоптери шареха из двора и го принуждаваха да остане на място. Касандра отново го беше надхитрила — въздушното подкрепление явно бе изпратено тук предварително.
Положението изглеждаше безнадеждно.
И точно тогава видя една камила да върви под дъжда преспокойно, сякаш не се движеше през центъра на престрелка. Мина покрай скривалището му и се скри зад ъгъла покрай фасадата на гробницата. После се чуха няколко изстрела и Сафиа се появи със залитане.
— Трябва да стигнем до задната стена на комплекса — прошепна той и посочи надолу по пътечката.
Откъм предната страна стрелбата не пресекваше. Налагаше се да рискуват по стръмните склонове отзад, да се опитат да стигнат до някакво укритие. Той я пусна внимателно, но тя продължаваше да се притиска към него.
— Стой зад мен — каза й той.
Пейнтър се обърна и поведе, ниско приведен, назад към дъното на комплекса. Там сенките бяха по-плътни. Оглеждаше се през очилата за нощно виждане, беше напрегнат, Пистолетът му сочеше напред. Нищо не помръдваше. Светът беше потънал в зелени сенки. Ако успееха да стигнат до далечната стена, която ограждаше комплекса…
Направи още една крачка и пътечката внезапно разцъфна в светлина, ослепително ярка през очилата, изгаряща очите му сякаш до дъно. Той рязко свали очилата.
— Не мърдай.
Пейнтър замръзна. Някакъв мъж лежеше по корем върху стената на руините. В едната си ръка държеше фенерче, в другата — пистолет, и двете бяха насочени към Пейнтър.
— Дори не примигвай — предупреди мъжът.
— Кейн — простена Сафиа зад него.
Пейнтър изруга наум. Мъжът беше лежал в засада върху стената, оглеждал бе отвисоко и ги беше изчакал да му кацнат на мушката.
— Хвърли оръжието!
Пейнтър нямаше избор. Ако откажеше, онзи щеше да го застреля на място. Пистолетът падна от пръстите му.
Нов глас извика остро зад него, откъм началото на пътечката. Касандра.
— Просто го застреляй.
20:40
Омаха клечеше до Корал и я чакаше да обискира тялото, проснато на земята. Барак ги прикриваше с пушката си. Намираха се в края на паркинга и чакаха подходящ момент да притичат през откритото пространство.
Стиснал своя „Пустинен орел“, Омаха се мъчеше да успокои сърцето си, което напираше да изскочи от гърдите му. Сякаш не можеше да поеме достатъчно кислород. Преди минута беше чул пистолетни изстрели откъм вътрешността на комплекса.
Сафиа…
Паркингът отпред още беше осветен от локвите горящ бензин. Два хеликоптера кръжаха отгоре, прожекторите им кръстосваха земята в смъртоносни шарки. Противниковите страни изчакваха. Само от време на време по някой картечен откос разкъсваше тишината.
— Да тръгваме — каза Корал и стана, все още в сянката на едно диворасло смокиново дърво. Очите й следяха втората двойка хеликоптери, стрелкащи се над главите им. — Готови за бегом.
Омаха се намръщи — беше видял в ръцете й гранатата, която беше взела от мъртвия пазач.
Тя издърпа халката и пристъпи на открито, вниманието й бе насочено изцяло към небето. Изви ръка назад, прехвърляйки тежестта си върху единия крак. Застина за миг.
— Какво правиш? — попита Омаха.
— Физика — отговори тя. — Анализ на вектора, подходящия момент, ъгъла на изкачване. — Метна гранатата с камшичен удар на цялото си тяло.
Омаха веднага я загуби от поглед в тъмнината.
— Бягайте! — Корал хукна напред, възползвайки се от инерцията на хвърлянето.
Преди Омаха да е помръднал, гранатата избухна над главата му с ослепителна светлина и огря корема на единия хеликоптер. Прожекторите му се завъртяха диво, когато взривната вълна го удари. Шрапнели разкъсаха търбуха му. Един удари резервоара и хеликоптерът избухна в огнена топка.
— Тичайте! — отново извика Корал. Барак вече тичаше по петите й.