Откъм молитвената стаичка не се чуваше и звук, съдбата на Кейн оставаше неизвестна. Нови изстрели се чуха от паркинга. Хеликоптер мина ниско над главата и и завихри дъждовните капки с витлата си.
Стигнала края на пътечката, Сафиа хукна през подгизналата градина към далечната стена. Беше висока само метър и половина, но тя не беше сигурна, че с раненото си рамо ще успее да се прехвърли през нея.
Изпод клоните на един баобаб от далечната страна на стената се появи камила. Движеше се към Сафиа. Изглежда беше същата, която бе минала покрай вратата на гробницата по-рано. И сега беше в същата компания — с голата жена.
Само дето сега жената яздеше камилата.
Сафиа не знаеше какви са намеренията й, но щом Касандра бе стреляла по нея, значи жената трябваше да е на нейна страна. Врагът на моя враг…
Непознатата и подаде ръка… и я заговори. Не беше нито на арабски, нито на английски. И все пак Сафиа я разбра — не защото беше учила езика, което си беше факт, а защото думите сякаш се просмукваха по своя воля през черепа й.
— Добре дошла, сестро — каза непознатата на арамейски, мъртвия език на тази земя. — Мир теб.
Сафиа посегна да хване ръката й. Пръсти се увиха около нейните, твърди и силни. Усети, че я издърпват с лекота нагоре. Болката се стрелна непоносима по ранената и ръка. Вик се изтръгна от устните й. Чернота стесни зрението й до малка точка.
— Мир — тихо повтори жената.
Сафиа усети как думата я залива, влива се в нея и отнася със себе си болката и света. Отпусна се и изгуби съзнание.
20:47
Пейнтър изтръгна предпазната мрежа от прозореца до главата си. Беше закрепена калпаво. Притисна гръб към стената на гробницата и стреля два пъти да задържи Касандра на място.
Натисна с длан да отвори плъзгащия се прозорец. Славя Богу, не беше заключен! Хвърли поглед към пътечката и видя Сафиа да потъва в сенките.
Отпусна се на едно коляно, стреля още веднъж, изхвърли празния пълнител, взе друг от колана си и го натика в гнездото.
Касандра стреля отново. Куршумът удари стената до крака му.
Къде е поредният проклет леопард, когато имаш нужда от него?
Пейнтър върна изстрела, после прибра пистолета си в кобура. Без да поглежда втори път, той скочи нагоре, метна се през прозореца и падна не особено грациозно в гробницата.
Претърколи се и стана на крака. Погледът му се плъзна по покрита с шалове могила в средата. Като се придържаше покрай стената, той заобиколи гроба с пистолет в ръка и се насочи към вратата. На минаване покрай задния прозорец усети полъх на влажния бриз.
Значи оттук се е промъкнал кучият му син.
Пейнтър погледна през прозореца и улови някакво движение отвън.
От другата страна на ниския зид една камила тъкмо се обръщаше и поемаше надолу по далечния склон. Яздеше я гола жена и сякаш я насочваше само с коленете си. В ръцете си крепеше друга жена. Отпусната, неподвижна. Сафиа…
Камилата и ездачките й се скриха от погледа. Двойка леопарди скочиха върху стената откъм тъмната градина и ги последваха.
Преди да е решил дали да не тръгне след тях, Пейнтър чу шум при вратата. Обърна се приведен. Сянка препречваше изхода.
— Не сме свършили, Кроу! — извика Касандра.
Пейнтър държеше пистолета си в готовност.
Нов рев стигна до ушите му. Рев на мощен двигател, който се приближаваше.
Прозвучаха изстрели. Той позна характерния звук на автомат „Калашников“. Някой от неговите хора. Сянката на Касандра изчезна, скри се от погледа му, оттегли се.
Пейнтър притича към вратата, като стискаше пистолета в позиция за стрелба. Забеляза оставена на пода карта. Посегна и я грабна.
На двора един от джиповете подскачаше през градината, разоравайки неравни бразди. Някой стърчеше през прозорчето на покрива. Просветна насочено към небето дуло. Барак.
Пейнтър огледа остатъка от двора. Изглеждаше празен. Касандра се беше скрила — признаваше временното превъзходство на противника. Той излезе от гробницата и размаха намачканата карта.
Шофьорът на мицубишито явно го забеляза, защото джипът зави рязко. Задницата му се насочи към него. Той хлътна обратно в гробницата, за да не го ударят. Джипът наби спирачки и остърга стената. Задната врата се озова на една линия с вратата на гробницата.
Шофираше Корал.
— Качвай се! — извика Барак.
Пейнтър хвърли поглед към задния прозорец на гробницата. Сафиа…
Която и да беше онази жена, поне я отвеждаше далеч от непосредствената опасност. Засега трябваше да се задоволи и с това.
Обърна се, дръпна дръжката, метна се на задната седалка и трясна вратата след себе си.
— Давай! — извика той.