Спряха пред вратата.
Кара изведнъж я прегърна силно.
— Хубаво е, че пак си у дома.
Сафиа върна искрено топлата прегръдка и усети момичето зад жената, нейната най-близка и най-стара приятелка, у дома. И в този миг Сафиа почти повярва в това.
Кара отстъпи назад. Очите й грееха с отразената светлина на лампионите по стената.
— Омаха?
Сафиа пое дълбоко дъх.
— Добре съм. Мислех, че съм готова. Но да го видя лице в лице… Не се е променил.
— Това е съвсем вярно — каза Кара и се намръщи. Сафиа се усмихна и на свой ред я прегърна за миг.
— Добре съм… честно. Кара отвори вратата.
— Банята ти е готова, а в гардероба има чисти дрехи. Ще се видим на вечеря. — Тя отстъпи встрани и тръгна по коридора. Подмина старата си стая и продължи към двойната резбована орехова врата в дъното — апартаментът, предназначен за господаря на имението, обитаван преди години от баща и.
Сафиа се обърна и отвори вратата на собствената си стая. Мина през малкото антре с висок таван, използвано някога като стая за игра, а сега подредено като работен кабинет. Беше учила за държавния си изпит в тази стая. Ухаеше свежо на жасмин, любимото й цвете и аромат.
Прекоси кабинета към спалнята. Леглото с копринен балдахин изглеждаше недокоснато от далечния ден, когато беше тръгнала за Тел Авив. Този болезнен спомен изгуби остротата си, когато пръстите й се плъзнаха по копринените дипли. От другата страна имаше гардероб, близо до прозорците, които гледаха към сенчеста странична градина, потънала в здрач под залязващото слънце. Лехите бяха пообрасли малко, откакто за последно беше погледнала през тези прозорци. Имаше дори и плевели, които разбудиха в душата й чувство на загуба, за чиято дълбочина Сафиа не беше подозирала досега.
Защо се беше върнала? Защо си беше тръгнала?
Връзката между минало и настояще й убягваше.
Шум на вода привлече вниманието й към съседната баня. Нямаше много време до вечеря. Тя съблече дрехите си, като ги остави да се свлекат на пода зад нея. Банята беше почти изцяло заета от облицована с плочки вана под нивото на пода, дълбока, но тясна. Водата изпускаше пара във въздуха с шепот, който почти можеше да се чуе. А може и да беше от плаващите по повърхността цветчета бял жасмин, от които идваше уханието в стаята.
Гледката извика уморена усмивка на лицето й.
Отиде до ваната и макар скритото под повърхността стъпало да не се виждаше, Сафиа пристъпи без колебание, водена от стария навик. Настани се сред димящата топлина, потопи се до брадичката, облегна глава на плочките отзад и остави косата си да се смеси с листенцата по повърхността на водата.
Уморените й мускули се отпуснаха, разхлаби се и някакъв по-дълбок възел.
Тя затвори очи.
У дома…
20:02
Пазачът патрулираше по алеята с фенерче в ръка, лъчът му опипваше настланата с калдъръм пътека. Другата му ръка драсна клечка кибрит във външната варовикова стена на имението Кенсингтън. Миниатюрното пламъче се възпламени със съскане. Пазачът така и не видя фигурата с тъмен плащ, увиснала в по-дълбоките сенки под широките листа на финиковата палма, чиито клони се протягаха над върха на стената.
Светлината подяде сенките и заплаши да издаде катерещата се фигура. Касандра задейства макарата на захващащия пистолет. Лекият шум на смазания механизъм остана скрит зад лая на някакво улично куче, едно от многото, които скитаха из Маскат. Краката й, в меки безшумни обувки се стрелнаха нагоре по стената след издърпаното й от механизма тяло, теглено от тънкия кабел от стоманена сплав, който се навиваше обратно около макарата на пистолета в ръцете и, Стигна до върха и използва инерцията да прехвърли тялото си върху стената, където залегна неподвижно.
Отгоре стената беше покрита с остри като бръснач парчета стъкло като предпазна мярка срещу неканени гости, но те не успяха да пробият олекотения й предпазен комбинезон и ръкавици от кевлар. Усети само един остър ръб да се притиска в дясното й слепоочие. Маската скриваше и предпазваше останалата част от лицето й, освен една ивица на очите. Неотразяващи светлината очила за нощно виждане чакаха в готовност на главата й. Лещите им правеха едночасов дигитален запис и бяха снабдени с микропараболичен приемник за подслушване.
Конструирани лично от Пейнтър Кроу.
Мисълта извика тънка усмивка. Иронията й допадна. Да използва собственото изобретение на онова копеле срещу него…
Касандра изчака пазачът да се скрие зад ъгъла на имението. Освободи повдигащата кука и я зави обратно върху дулото на компактния си пистолет. Превъртя се по гръб, извади използвания пълнител със сгъстен въздух от дръжката на пистолета, взе пълен цилиндър от колана си и го зареди в гнездото. После се обърна и запълзя по стената по посока на централната сграда.