Отговорът беше кратък:
— Разбрано. Евакуация в десет.
Както беше планирано, подкомандирът на екипа щеше да прати тройка модифицирани високопроходими мотопеда със заглушени ауспуси и подсилени двигатели. Автомобили трудно се придвижваха в тесните сокаци на Стария град. Касандра много държеше на това — да избереш подходящия инструмент за всяка работа. Докато сгащи мишената си, подкреплението вече ще е на път. Ще трябва просто да задържи жената и да изчака. Ако срещне съпротива, един куршум в коляното би трябвало да сломи духа й.
Напред се мярна очертание на крайник, бял през лещите за нощно виждане, което предупреди Касандра, че целта й забавя темпото си и разстоянието помежду им намалява. Онази явно беше разбрала в какъв капан се е вмъкнала.
Касандра запази дистанцията, като внимаваше да не изпуска жената от поглед.
Най-накрая един последен завой на тясната уличка разкри надвисналата стена на форт Джалай. Фасадите на сградите от двете страни опираха плътно калканите си в крепостта превръщайки уличката в каньон.
Жената беше облечена само в свободна бяла роба. Стоеше в основата на високата стена на форта и гледаше нагоре. Най близкият отвор беше на десет метра височина. Ако се опиташе да се покатери по фасадите отстрани, Касандра щеше да я спре с няколко добре премерени изстрела.
Навлезе в уличката и затвори единствения път за бягство.
Жената я усети и се обърна с лице към нея.
Касандра изключи нощното виждане. Луната осветяваше достатъчно добре уличката. От близко разстояние Касандра предпочиташе да разчита на собственото си зрение.
С насочен напред глок тя скъси разстоянието.
— Не мърдай — каза на арабски.
Без да й обръща внимание, жената сви рамо. Робата се свлече по тялото й и падна около глезените й, тя остана гола на улицата. Дългокрака и с гърди като ябълки, извила дългия си хубав врат, жената изглежда не се срамуваше от голотата си, което беше истинска рядкост в арабския свят. Имаше някакво благородство в стойката и, като гръцка статуя на арабска принцеса. Единственото й бижу беше малка рубинена татуировка под лявото око. Сълза.
Жената заговори за пръв път, бавно, с предупреждение в гласа. Но не на арабски. Касандра говореше добре десетина езика и си служеше с двайсетина други. Вслуша се в думите — звучаха и някак познато, но не успя да определи езика.
Преди да успее да различи нещо в смисъла им, голата жена прекрачи боса дрехата си и отстъпи назад в сянката на високата стена. Преминало от лунната светлина към мрака, тялото и изчезна в един миг.
Касандра също направи крачка напред, запазвайки разстоянието между двете.
Взря се настоятелно.
Не.
Включи нощното виждане. Сенките се разпръснаха. Варовиковата стена на крепостта се очерта ясно. Касандра погледна вляво и вдясно.
Жената не се виждаше никъде.
Касандра хукна напред с пистолета в ръка. Стигна до стената след седем стъпки. Едната и ръка се протегна напред да се увери, че камъкът е истински, твърд. С гръб до стената, тя огледа уличката през очилата за нощно виждане. Никакво движение, нямаше и помен от жената.
Невъзможно!
Сякаш се беше превърнала в сянка и беше изчезнала.
Истински джин, призрак от пустинята.
Но трябваше само да погледне към зарязаната роба, за да се убеди колко несъстоятелна е тази мисъл. Откога призраците носеха плащове?
Хрущене на чакъл и ниско ръмжене привлякоха вниманието й към началото на уличката. Малък мотопед се появи иззад завоя, последван от други два. Нейното подкрепление.
Огледа за последно и тръгна към тях. Още два пъти се обърна да огледа уличката. Когато стигна до първия мотопед, попита:
— Видяхте ли една гола жена в уличката?
Мъжът беше с маска, но объркването ясно се видя в очите му.
— Гола?
Касандра чу отрицанието в гласа му.
— Няма значение.
Качи се отзад на мотопеда. Нощта беше пълен провал. Нещо странно ставаше тук. Трябваше и време да го премисли.
Потупа мъжа по рамото. Той обърна мотопеда и тройката пое обратно по пътя, към празния склад, който бяха наели на пристанището за база на операциите си в Маскат. Време беше да довърши мисията. Щеше да е по-лесно, ако желязното сърце беше в ръцете й. Но бяха подготвени и за непредвидени обстоятелства като това. До полунощ щяха да задвижат плановете, чиято цел бе да се елиминира експедиционният екип на Кроу.
Мислите и се насочиха към последните подробности, които трябваше да бъдат уредени, но откри, че й е трудно да се съсредоточи. Какво беше станало с онази жена? Тайна врата ли имаше в стената на форта? Врата, за която Гилдията не знаеше. Това беше единственото обяснение.