Обувките му потъваха дълбоко в каменистия пясък на дъното. Мускулите на бедрата му горяха от усилието. Раменете го боляха от гребането. Вълните го побутваха отзад към очакващия го бряг.
Само още малко…
Поне дъждът беше спрял.
Запъна рамо във въжето и отново затегли лодката към твърда земя. Дани се трудеше на греблата отзад, докато Пейнтър превеждаше лодката между скалите. Най-накрая брегът се ширна отпред, съвсем близо.
— Натисни здраво! — извика Пейнтър през рамо към Дани.
Въжето се поотпусна, когато Дани се подчини на заповедта. Моторницата подскочи напред, засилена от натиска на греблата. Пейнтър се бореше с вълните, до коленете във вода. Газеше с мъка напред и леко встрани.
Моторницата яхна една последна вълна и се стрелна вдясно от Пейнтър. Той се наведе, за да избегне сблъсъка.
— Извинявай! — извика му Дани, прибирайки греблата. Носът на лодката се заби в пясъка с метално скърцане.
Вълната се оттегли и остави моторницата на брега.
Пейнтър излази на четири крака от водата и се изправи.
Осмината мъже и жени излязоха от моторницата. Корал помогна на Кара, а Дани, Омаха и Клей буквално се проснаха на пясъка. Само пустинните фантоми останаха прави и се заеха да огледат плажната ивица.
Пейнтър се отдалечи от прииждащите вълни, крайниците му тежаха като олово. Задъхан, той се обърна да види как се справят другите. Трябваше да скрият лодката, да я завлекат някъде, или да я потопят.
Една сянка надвисна зад него. Така и не видя вдигнатия юмрук. Удариха го право в лицето. Твърде слаб, той просто се срина назад по задник.
— Омаха! — извика Кара.
Сега вече Пейнтър разбра кой го беше ударил. Омаха стоеше над него.
— Какво… — Преди да довърши, онзи му се нахвърли, бутна го назад в пясъка с една ръка върху гърлото, другата вдигната за нов удар.
— Ти, шибано копеле такова!
Преди юмрукът да е ударил, ръце награбиха Омаха за рамото, за ризата. Издърпаха го назад. Той се бореше, извиваше се, но Корал беше сграбчила в юмрук яката на ризата му и не го пускаше. Беше силна. Памукът се разпра по шева на вратната извивка.
Пейнтър се възползва от възможността да изпълзи назад. Лявото му око сълзеше от първия юмручен удар.
— Пусни ме! — изрева Омаха. Корал го метна по гръб на пясъка. Кара застана от другата му страна.
— Омаха! Какви ги вършиш, по дяволите?
Той седна, целият почервенял.
— Онова копеле знае повече, отколкото ни казва. — Вирна палец към Корал. — Той и колежката му амазонка.
Дори брат му се опита да го успокои.
— Омаха, сега едва ли е най-подходящият момент да… Омаха се изтласка на колене, задъхан, от устата му хвърчаха слюнки.
— Подходящ е и още как, мамка му! Дотук вървяхме по свирката му. Искам да получа някои отговори, преди да сме направили и една крачка повече. — Изправи се на крака, като залитна леко.
Пейнтър също стана с помощта на Корал.
Другите ги гледаха напрегнато, сякаш на пясъка помежду им беше теглена черта и двубоят всеки миг щеше да започне.
Кара стоеше в центъра и гледаше към различните групи. Вдигна ръка да привлече вниманието им и се обърна към Пейнтър.
— Ти каза, че имаш план. Да започнем с това. Пейнтър пое дълбоко дъх и кимна.
— Салала. Там ще заведат Сафиа. Там трябва да отидем и ние.
Омаха извика:
— Откъде знаеш? Защо си толкова сигурен? Може да я заведат къде ли не… заради откупа, за да продадат артефакта. Кой, по дяволите, знае къде ще я отведат?
— Аз знам — спокойно рече Пейнтър. Остави тишината да се проточи, преди да продължи. — Ударът не беше случаен нито групата, която го осъществи. Действията им бяха целенасочени и много добре планирани. Отвлякоха Сафиа и желязното сърце. Знаели са какво търсят и кой знае най-много за него.
— Защо? — попита Кара, като прекъсна с нетърпящ възражения жест поредното избухване на Омаха. — Какво искат?
Пейнтър пристъпи напред.
— Каквото искахме и ние. Някаква улика, която да ги насочи към истинското местоположение на изгубения град Убар.
Омаха изпсува под сурдинка. Другите просто гледаха и мълчаха.
Кара поклати глава.
— Не отговори на въпроса ми. — Тонът й не вещаеше нищо добро. — Какво искат? Какво се надяват да спечелят, като открият Убар?
Пейнтър облиза устни.
— Това са пълни глупости! — изръмжа Омаха и мина стремително покрай Кара.
Пейнтър остана на място, като даде знак на Корал да не се намесва. Нямаше да допусне втори удар.
Омаха вдигна ръка. Метал блесна под оскъдната светлина. Пистолет, насочен към главата на Пейнтър.