Сега вече знаеше истината.
Недоволно сумтене привлече вниманието му към другия край на каросерията. Клей дръпна ядно наметалото да покрие коленете си. Трудно можеше да мине за арабин с бялата си кожа, обръснатата глава и обсипаните с обици уши. Младежът улови погледа на Пейнтър.
— Как мислиш? Ще стигнем ли навреме?
Пейнтър знаеше, че оттук, нататък е по-добре да се придържа към истината.
— Не знам.
14:13
Сафиа се возеше на задната седалка на високопроходимо мицубиши. Три други, абсолютно същите, се движеха в колона отзад. Представляваха малка погребална процесия, отправила се към гробницата на Наби Имран, бащата на Светата дева.
Сафиа седеше вдървено. Колата миришеше на ново. Луксозният интериор — тъмносива кожа, лъскави метални части, сини лампички — беше в рязък контраст с окаяното състояние на пътничката. А и самата тя не би могла да отдаде своята замаяност изцяло на приспивателните. Мислите и упорито се въртяха около по-ранния и разговор с Касандра.
Пейнтър…
Кой беше той? Как е възможно с Касандра да са били партньори? Какво означаваше това? Усещаше се наранена отвътре, като драскотина, която боли при допир, замислеше ли се за кривата му усмивка, за ръката му, която лекичко докосваше нейната, колкото да и вдъхне увереност. Какво друго беше премълчал той? Сафиа потисна надълбоко объркването си, с което не можеше да се справи в момента, без дори да е сигурна защо я е заболяло толкова. Та те почти не се познаваха.
Насочи вниманието си върху другото странно нещо, казано от Касандра. Че работела за американското правителство. Възможно ли беше това? Макар Сафиа да си даваше сметка за безмилостната на моменти външна политика на САЩ, не можеше да си представи, че някоя от американските служби може да стои зад подобно нападение. Подчинените на Касандра мъже излъчваха нещо сурово, наемническо. От близостта им кожата й настръхваше. Това не бяха обикновени американски войници.
А и този Кейн, винаги облечен в черно. Беше доловила австралийския му акцент. Именно той шофираше в момента, доста безотговорно, между другото. Завоите вземаше твърде рязко, почти гневно. Как ли се беше озовал тук?
Другият пътник в мицубишито седеше до Сафиа — Касандра гледаше през прозореца с ръце в скута. Съвсем като турист. Само дето носеше три пистолета. Беше ги показала на Сафиа като предупреждение. Един в презраменен кобур, друг отзад на кръста и трети — в кобур на глезена. Сафиа допускаше, че е скрила някъде по себе си и четвърто оръжие.
Нямаше друг избор, освен да седи неподвижно, уловена в капан.
Докато минаваха през центъра на Салала, Сафиа наблюдаваше екрана на вградения навигационен компютър. Завиха покрай един курортен комплекс до самия бряг на морето, Хилтън Салала, после минаха напряко към вътрешния жилищен квартал Ал-Куаф, където ги чакаше гробницата на Наби Имран.
Не беше много далеч. Салала беше малък град, който можеш да пресечеш с кола от единия до другия край само за няколко минути. Основните атракции на града лежаха отвъд жилищната му част, сред естествените чудеса на околния пейзаж — великолепния пясъчен плаж Мугсал, древните руини на Сумуран, стотиците плантации, които процъфтяваха под мусонните дъждове. Малко по-навътре в сушата зелените планини Дофар се извисяваха като фон, едно от малкото места в света, където растяха редките тамянови дървета.
Сафиа гледаше към забулените в мъгла планини, място на вечна мистерия и богатство. Макар петролът да бе изместил ароматните растения като основен източник за благоденствието на Оман, тамянът все още беше в центъра на местната икономика тук, в Салала. Традиционните открити пазари разнасяха по целия град уханието на розова вода, амбра, сандалово дърво и смирна. Тук се намираше парфюмерийният център на света. Всички големи дизайнери идваха да изпробват стоката.
В миналото обаче тамянът бил истинското съкровище на страната, по-ценно дори от златото. Търговията с безценната стока била сърцето на оманската икономика, платноходите я пренасяли чак до Йордания и Турция на север и до Африка на запад. Ала в легенда се беше превърнал търговският маршрут по суша — Пътят на тамяна. Древни руини се редяха покрай него, пълни с неразгадани мистерии, които събуждаха въображението, историята им се преплиташе с юдаизма, християнството и исляма. Най-известен беше Убар, градът на хилядата колони, основан от потомците на Ной, град, който бе натрупал богатството си благодарение на ключовата си роля като основен воден източник за керваните, пресичащи пустинята.