— С удоволствие.
Запалих цигара и потънах в размисъл. Във всичко това имаше някаква логика и вече не се съмнявах, че Звездният камък е ключът към загадката. Съществуваха твърде много улики и странични разклонения, за да подложа всичко на обстоен анализ. Имах чувството, че ако зная малко повече за камъка, събитията от последните дни щяха да ми се представят в съвсем друга светлина. Така се роди и списъкът с най-належащите задачи.
Хал се върна с чашите, подаде ми моята и седна.
— Така. След всичко, което ми се случи, съм готов да повярвам и в най-фантастичната история, чута от теб.
Разказах му всички приключения след пристигането ми в Австралия.
— Не ти вярвам — заключи той.
— Не мога да ти предам спомените си по друг начин.
— Добре, добре. Смахната история. Напълно ти прилича. Не искам да се обиждаш. Почакай да си замъгля още малко мозъка и тогава ще ми е по-лесно да ти повярвам.
Той отскочи до кухнята за поредната порция и чак тогава осъзнах, че съм прехвърлил мярката. Беше ми все едно. Нямах никаква представа за часа.
— Сериозно ли говореше? — попита ме, като се върна.
— Напълно.
— Значи онези двамата още са в твоя апартамент?
— Възможно е.
— Защо не позвъниш в полицията?
— О, стига, моля те. Ако питаш мен, нищо чудно те самите да са от полицията.
— И вдигат тостове за кралицата?
— Може да става дума за някаква тяхна кралица. Нямам понятие. Все още не съм обмислил всички неща.
— Напълно те разбирам. С какво мога да ти помогна?
— Мисли. Всички знаят, че те бива в оригиналните идеи. Време е да излюпиш нещо необикновено.
— Ей сега — обеща той. — Ако питаш мен, всичко се върти около онези копия на Звездния камък. Какво толкова има в него?
— Предавам се. Кажи ми.
— Не зная. Да опитаме да обобщим всичко, което ни е известно за него.
— Добре. Оригиналът пристигна тук като част от програмата за културен обмен. Пишеше, че бил реликва, уникален образец с неизвестно предназначение — най-вероятно декоративно — открит сред руините на една изчезнала цивилизация. Учените предполагат, че е с изкуствен произход. Ако е вярно, тогава Звездният камък може да се окаже най-древния предмет в галактиката, създаден от разумни същества.
— Което го прави безценен.
— Именно.
— Ако бъде изгубен или разрушен, направо ще ни изритат от програмата за културен обмен.
— Напълно възможно…
— Какво ти възможно! Това е самата истина. Проверих. В нашата библиотека има пълен превод от спогодбата за културен обмен, а тази история толкова ме заинтригува, че си направих труда да го прочета. Ще свикат съвета и всички негови членове ще гласуват нашето изключване.
— Добре, че не е нито изгубен, нито унищожен.
— Да. Просто прекрасно.
— А Байлер как се е добрал до него?
— По линия на ООН предполагам. Потърсили са го, за да изработи дубликати, направил ги е, а после е станала грешка.
— Трудно ми е да повярвам, че може да се случи с нещо толкова ценно.
— Добре де, може грешката да е била преднамерена.
— Как ще го обясниш?
— Представи си, че са му дали камъка, а той вместо да им върне оригинала и едно копие е предал две копия. Нищо чудно, ако е искал да го задържи по-дълго и да го подложи на сериозни изследвания. Би могъл да го подхвърли, след като приключи с експериментите или — ако го разкрият — да заяви, че е сгрешил. Никой не би вдигнал шум около една толкова деликатна тема, а и операцията, вероятно, е била строго секретна. Впрочем, не е изключено просто да ми се е развинтило въображението. Нашият приятел би могъл да получи камъка по съвсем легален път и да го изучава по поръчка на правителството. Каквато и да е истината, едно знаем със сигурност — в даден момент Звездният камък е бил на разположение на Байлер.
— В това няма съмнение.
— А после — изчезнал. Сигурно го е изхвърлил с неудачните образци и по погрешка го е дал на нас…
— На теб, приятелче, на теб — поправих го аз. — И не беше грешка.
— Пол е стигнал до същия извод — продължаваше Хал, без да обръща внимание на намеците ми. — Изпаднал е в паника, започнал е да го търси и в процеса на това търсене здравата ни раздруса.
— Но все нещо трябва да го е пришпорило.
— Някой е открил фалшификата и е поискал оригинала. А като го потърсили — вече го нямало.
— След което Пол умира.
— Нали каза, че двамата, които са те разпитвали в Австралия, почти признали участието си в неговата трагична кончина?
— Зимайстер и Бъклер. Така беше.