ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
ЧУВАШ ЛИ МЕ, ФРЕД?
ЧУВАШ ЛИ МЕ, ФРЕД?
ИМАШ ВРЪЗКА.
ЩЕ ГО НАПРАВИШ ЛИ?
ДА МИНА ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ОНОВА НЕЩО?
ПРАВИЛНО.
НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА.
ЗАЩО НЕ?
КАКВО ЩЕ МИ СТАНЕ,
АКО ПОВТОРЯ?
ЗАТРУДНЕН СЪМ ДА НАМЕРЯ
МАТЕМАТИЧНО РЕШЕНИЕ НА ОБЩО
УРАВНЕНИЕ ОТ ПЕТА СТЕПЕН.
КАЖИ МИ ГО С ПРОСТИ ДУМИ.
ЩЕ БЪДЕ ОПАСНО
ЗА ТВОЕТО ЗДРАВЕ.
КОЛКО ОПАСНО?
СМЪРТОНОСНО.
НЕ СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ ИДЕЯТА
МИ ХАРЕСВА.
НЕОБХОДИМО Е.?
ТОВА ЩЕ ПОСТАВИ ВСИЧКО
НА МЯСТОТО МУ.
УВЕРЕН ЛИ СИ, ЧЕ ЩЕ ИЗЯСНИ
НЕЩАТА КАТО ИМ ДАДЕ НАЙ-
РАЗУМНОТО И ДОСТОВЕРНО ОБЯСНЕНИЕ?
О! ДАХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
ДАХХДАХХДАХХДАХХХХХХХХХХХ
ДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДА
ДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДА
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХДА.
ХУБАВО Е,
ЧЕ СИ ТОЛКОВА СИГУРЕН.
ЗНАЧИ, ЩЕ ГО НАПРАВИШ?
ДОСТАТЪЧНО ШАНТАВО Е
ЗА ДА МЕ ЗАИНТРИГУВА.
МОЛЯ БЪДИ КОНКРЕТЕН.
ДА. ПОТВЪРЖДЕНИЕ.
ЩЕ ГО НАПРАВЯ.
НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАШ.
ДА СЕ НАДЯВАМЕ.
КОГА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНА?
КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-СКОРО.
ДОБРЕ. ЩЕ ОБМИСЛЯ ОТКЪДЕ ДА ЗАХВАНА.
В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ТОВА ЕООООООО
ОООООООООООООООООООООООООООО
Ето как беше, в цялото си великолепие. Мигновено възпроизвеждане — точно колкото да вдигна ръка до бузата си и да прокарам пътека през наслоената пяна. Моят безименен събеседник отново бе влязъл във връзка, но този път, за да ми обещае напълно конкретен резултат. Неусетно започнах да си тананикам под носа. Дори най-фантастичните обещания са далеч по-приемливи от абсолютната неизвестност.
Веднага щом се избръснах отидох в кухнята. Мивката бе пълна с мръсни съдове, беше тясно и миришеше на къри. Заех се с приготвянето на закуската.
На най-долния рафт в хладилника, върху пакета с шунката, лежеше бележка: „Не забравяй телефонния номер и кога трябва да позвъниш.“
Повторих си няколко пъти цифрите, докато бърках яйцата в тигана. Тъкмо когато се настаних на масата, в кухнята се показа магарето и втренчи поглед в мен.
— Кафе? — предложих любезно.
— Я престани!
— С кое?
— Тези числа. Ужасно ме дразнят.
— Кои числа?
— Тези, за които мислиш. Бръмчат като насекоми. Намазах мармалада върху филията и отхапах.
— Върви по дяволите — му казах. — Имам снижена поносимост към магарета-телепати, а и какво правя в главата си е моя лична работа.
— Човешкият ум, господин Касиди, е място, незаслужаващо чести посещения. Уверявам ви, че не съм се захванал доброволно със задачата да надзъртам във вашия. Сега вече е повече от очевидно, че не познавате елементарните норми на възпитание. Въпреки това не ми остава друго, освен да ви се извиня.
— Карай.
— Вървете по дяволите.
Облещих се в яйцата и шунката. Изминаха няколко минути.
— Казвам се Сибла — представи се магарето. Реших, че това не ме интересува и продължих да се храня.
— Приятел съм на Рагма и Чарв.
— Аха. Изпратили са те да ме следиш и да слухтиш мислите ми, значи.
— Нищо подобно. Назначиха ме да ви охранявам, докато получите посланието и започнете да го следвате.
— И как смяташ да ме охраняваш?
— Първо, не бива да привличате ничие внимание…
— В компанията на едно бъбриво магаре? Кой ти даде тоя съвет?
— Зная, че външният ми вид не е съвсем подходящ. Тъкмо смятах да ви обясня по-подробно. Става въпрос за съхраняване на телепатична тишина. Аз мога да неутрализирам ехото на вашите мисли. Все още не се е налагало да го върша, тъй като последствията от алкохола направо ги притъпяват. Накратко — задачата ми е да блокирам вашите мисловни излъчвания и да възпрепятствам свързването ви с някой друг телепат.
— Какъв друг телепат?