— Бъдейки далеч по-откровен, отколкото го изисква положението, ще ви призная, че и аз не знам. На по-високо равнище е взето решение, че по случаят може да работи и чужд телепат. Изпратиха ме тук, за да ви заглушавам и да блокирам всякакви нежелателни опити за проникване в мислите ви. Освен това трябва да определя самоличността и местонахождението на този индивид.
— Е? И какво стана?
— Нищо. Вие бяхте пиян и никой не се опита да се свърже с вас.
— От което излиза, че предположенията ви са погрешни.
— Може би. А може би не.
Върнах се към закуската. Хрумна ми нещо и попитах с пълна уста:
— Между другото, какъв е твоят чин? Същия ли е като на Чарв и Рагма? Или по-висок?
— Нито едното, нито другото — отвърна магарето. — В действителност аз съм финансов инспектор. Наеха ме като единствения телепат, способен да изпълни тази задача.
— И ти ли имаш наложени ограничения за това какво можеш и какво не можеш да ми казваш?
— Оставиха аз да преценявам според обстановката, като разчитат на здравия разум.
— Странно. Ако питаш мен, във всичко това няма и капчица здрав разум. Май не са разполагали с достатъчно време, за да те въведат напълно в работата.
— Има нещо вярно. Всичко стана малко набързо. Имайки пред вид времето за прехвърляне и извършване на замяната.
— Каква замяна?
— Истинското магаре е завързано в задната стая.
— Брей.
— Чета непрекъснато мислите ви и не възнамерявам да отговарям на въпроси, на които не е отговарял Рагма.
— Хубаво. Щом твоят здрав разум ти подсказва да запазиш за себе си информация, която е жизненоважна за моята безопасност, прояви поне елементарна съобразителност. Какво представлява това съобщение, което спомена одеве?
Магарето отмести поглед.
— Казаха ми, че сте проявили известна склонност да ни сътрудничите по случая.
— Така е — в началото — признах аз.
— Но сте отказали да бъдете прехвърлен на друга планета, където да ви изследва телепат-аналитик?
— Точно така.
— В такъв случай, не бихте ли се съгласили на подобна процедура тук и сега?
Сръбнах глътка кафе.
— Ти самият подготвен ли си в тази насока?
— Всеки телепат притежава солидна теоретическа подготовка, а що се отнася до практическия опит — не мога да се оплача…
— Нали каза, че си финансов инспектор — прекъснах го аз. — Не се опитвай да мамиш аборигените. Ние не пасем трева.
— Добре де. Наистина нямам достатъчно подготовка. Смятам обаче, че ще се справя. И не само аз го мисля, щом са ме изпратили тук.
— Кои са те изпратили?
— О… за Бога! Чарв и Рагма.
— Имам чувството, че са започнали да действат не според инструкциите. Не греша, нали?
— При изпълнение на подобна задача агентите винаги разполагат с известна свобода на действие. Така и трябва да бъде.
Въздъхнах и запалих цигара.
— От колко години съществува организацията, която те е наела? — попитах аз, но като забелязах колебанието в очите му, добавих: — Е това поне можеш да ми кажеш.
— Не зная точно. Няколко хиляди… години, по вашето времеизмерване.
— С други думи, това е една от най-големите и най-старите бюрократични организации.
— От мислите ви виждам накъде биете…
— Остави ме да се изкажа. В университета, покрай другите неща, изучавах мениджмънт и зная, че съществува закон за еволюцията на подобни организации — точно толкова неизбежен, колкото и за всичко останало в живота. Колкото по-дълго съществува подобна организация, толкова по-често ражда забрани, които ограничават дейността й. Тя достига ентропия в състояние на абсолютен нарцисизъм. Само хора, занимаващи се с конкретна работа, са в състояние да свършат нещо полезно, и то след като нарушат половин дузина правила.
— Трябва да призная, че в разсъжденията ви съществува известна доза истина. Но в този случай…
— Самото ти присъствие тук е нарушение на правилата. Сигурен съм в това. Не е необходимо да чета мислите ти, за да усещам, че се чувстваш неуверено. Не е ли така?
— Нямам право да обсъждам с вас политиката на организацията, която представлявам.
— Дрън-дрън. Разкажи ми сега за този аналитичен метод. Как се осъществява?
— Това е нещо подобно на вашия словесен асоциативен тест. Единствената разлика е, че ще го осъществя по телепатичен път. Няма да се наложи да налучквам реакциите ви. Мога да ги следя директно.
— Означава ли това, че не би могъл да надникнеш в подсъзнанието ми?
— Съвършено вярно. Не съм надарен с божествени способности. В действителност, мога да прослушвам само повърхностния слой от мисли. Когато напипам нещо интересно, започвам да го следя, докато стигна корените му.