Лицето му се озари от радушна усмивка в мига, когато ни съгледа. Хал обаче се втурна към Мери и той вдигна пистолета.
— Я на място — нареди Зимайстер. — Косъм не е паднал от главата й.
— Вярно ли е? — попита Хал, като не откъсваше очи от половинката си.
— Да — отвърна тя. — Нищо ми няма.
Беше дребна на ръст, руса и добре оформена, но с прекалено резки за моя вкус черти на лицето. Боях се да не изпадне в истерия, но като се изключат видимите белези на умора и пренапрежение, изглеждаше далеч по-спокойна, отколкото го изискваше ситуацията. Хал сигурно е открил в нея нещо, което аз бях пропуснал. Искрено се радвах за него.
Чух стържене на резе, обърнах се и видях Джейми да залоства входната врата. Хал стоеше до масата, зад която бе седнал Зимайстер.
— Хайде, какво чакаш — нареди му той.
Приятелят ми извади камъка и му го подаде. Зимайстер побутна встрани кафето си, пое камъка и го заразглежда напрегнато. Завъртя го с ръце, а котката скочи от шкафа и вдигна облак прах.
— Добре сте се потрудили, момчета… — поде той.
— Ами, как да ви кажа — рече Хал. — Ние…
Зимайстер замахна и удари с длан масата. Порцелановата чашка подскочи и се преобърна.
— Това е фалшификат! — изрева той.
— Този камък е в нас от самото начало… — заговорих аз, но лицето на Хал се бе покрило с издайническа червенина. Винаги е бил слаб в блъфовете на покер.
— Чувате ли се какво говорите! — извика той. — Нали ви донесох проклетия камък! Истински е! А сега я пуснете!
Джейми направи няколко безшумни крачки и застана зад Хал. Зимайстер завъртя глава и вдигна очи нагоре. След това кимна отсечено, само веднъж и Хал спря.
— Не съм такъв глупак — рече той, — че да ми пробутвате някакъв дубликат. Това тук — посочи небрежно камъка, — не ми върши работа. И ти го знаеш не по-зле от мен. Опитът ви заслужава похвала — открили сте великолепно копие. Само че на мен тия не ми минават. Къде е оригиналът?
— Ако не е този, тогава не зная — сви рамене Хал.
— Фред, ти какво ще кажеш?
— Това е камъкът, който беше у нас от самото начало — потвърдих аз. — Ако наистина е фалшификат, значи оригиналът никога не е попадал в ръцете ни.
— Добре — Зимайстер се надигна лениво. — Да идем в гостната — предложи той и взе пистолета.
Този път и Джейми извади своя. Не ни оставаше нищо друго, освен да се подчиним.
— Не зная колко мислите, че ще получите за него — поде Мортън, — или колко вече са ви предложили. Може би дори сте успели да го продадете. Във всеки случай, очаквам от вас да ми разкажете най-подробно къде се намира камъкът в момента и кой още е замесен в тази история. Преди да започнете бих искал да ви припомня, че той едва ли ще ви е необходим след смъртта.
— Правите голяма грешка — заяви Хал.
— Не. Вие правите грешка и заради нея ще пострадат невинни.
— Тоест? — вдигна вежди Хал.
— Нима не е ясно? — учуди се Зимайстер. — Застанете тук — нареди той, а сетне се обърна към Джейми: — Ако мръднат, застреляй ги.
Застанахме точно там, където ни показваше — до стената срещу Мери. Мортън заобиколи фотьойла и спря от другата страна. Джейми ни държеше на мушка.
— Ами ти, Фред? — попита Зимайстер. — Не си ли спомни още нещо след разходката до Австралия? Може би не си разказал всичко на нещастния си приятел — сега е моментът да отървеш него и жена му… Хайде де…
Той извади от джоба си клещи и ги постави до кафето й. Хал извърна глава и ме погледна. Всички чакаха да кажа или да направя нещо. Загледах се през прозореца. Мислех си за пясъчните врати…
Видението влезе безшумно в стаята зад гърбовете на Зимайстер и Джейми. Трябва да са усетили нещо по лицето на Хал, защото аз успях да запазя пълно самообладание. Впрочем, това нямаше особено значение, тъй като видението заговори още преди Зимайстер да завърти глава.
— Не мърдай! Хвърли пистолета, Джейми! Едно движение, Мортън, и ще заприличаш на статуя от Хенри Мур! И двамата на място!
Беше Пол Байлер, с тъмно сако и хлътнало, обсипано с бръчки лице. Затова пък ръката, която държеше четирийсет и петкалибров пистолет, не трепваше. Зимайстер побърза да се престори на робот с изтощени батерии. Джейми се озърташе боязливо и току поглеждаше шефа си.