Въздъхнах и си позволих да смъкна известна част от напрежението. Така е с истинските лабиринти — винаги има изход. Освен ако бъркам нещо с правилата на тази игра…
Катастрофа!
Невероятна топка от мрежи, плавки, рибарски конци и разглобени въдичарски пръчки се претърколи през гредите на покрива и се стовари върху Пол. Той погледна нагоре, ръката му се отмести и в този миг Джейми посегна към своя пистолет.
Рефлексите, които обикновено забравям докато пъпля по майката земя, сами взеха решение, така че нямам абсолютно никаква вина. Съмнявам се обаче, че щях да се нахвърля с голи ръце срещу въоръжен човек, ако импулсът беше преминал отвъд гръбначния ми мозък.
Но от друга страна, всичко трябва да свърши добре, нали? Поне в киното винаги е така.
Метнах се стремително върху Джейми, разперил отчаяно ръце.
Дулото на пистолета му замря за секунда в нерешителност, след това се извърна към мен. Изстрелът дойде от упор.
Нещо изригна в гърдите ми и светът изчезна.
Толкова по въпроса за неделното развлечение.
Глава 9
Хубаво е понякога да се поразсъждава за предимствата, които човек може да извлече от съвременната система на висшето образование.
Ако питате мен, много от тях се дължат на моя кумир, възпитаникът на Харвард, президентът Елиът. Именно той, още през 1870 година, осъзнал колко е важно от време на време да се отпускат юздите на студентите. Погрижил се да го осъществи, а когато си тръгнал забравил да затвори вратата. Вече тринайсет години му поднасям своята благодарност на един и същи ден — в онзи изпълнен с приятни очаквания миг, когато отварям поредния плик с чек от банката. Елиът е човека, заменил тромавата и лишена от гъвкавост система на задължителни предмети и въвел свободния избор на курсови занимания на студентите. И както често се случва в подобни истории, резултатът надминал очакванията. Колкото до мен, разполагам с чудесната възможност да шлифовам и доразвивам интелекта си, да не скучая и да следвам с детинско любопитство трепкащите звезди на всеобщото познание. С други думи, ако го нямаше него, едва ли щях да имам времето, или възможността, да изучавам например безкрайно заинтригуващите и поучителни навици на Ophrys speculum и Cryptostylis leptochila, с които се срещнах за първи път на един семинар по ботаника.
Хайде да си говорим истината — дължа невероятно много на този човек — и това, че мога да си живея живота и много други интересни неща. Но аз не му оставам длъжен. Вярно, че нямам пряка възможност да отвърна на добрината му с добрина, но какво да се прави? Ще попитате какъв е този Ophrys? Или е тя? И защо всички й се възхищават? А също и на Cryptostylis? Радвам се, че попитахте. В Алжир живее една насекомо, което прилича на оса, известно под името Scolia cilata. Цяла зима спи в гнездото си, полузаровено в пясъка, а през март се пробужда. Само мъжкият екземпляр, защото женският продължава съня още близо месец. Самецът, естествено, започва да изпитва безпокойство и отправя късогледия си взор към околните простори. И какво разцъфва съвсем близо до него? Разбира се, грациозната орхидея Orphys speculum, чийто цветя поразително наподобяват тялото на самката, която толкова го вълнува. Останалото се подразбира от само себе си. Именно по този начин се извършва опрашването на орхидеята — самецът лети от цвят на цвят и ги дарява със своето нежно внимание. Оукс Еймз нарекъл този процес псевдокопулация, симбиотична връзка на две коренно различни репродуктивни системи. По същия начин и със същата цел орхидеята Cryptostylis leptochila съблазнява сърцето на самеца, само че достига невероятната изтънченост да отделя и миризма, която поразително напомня тази на самката. Коварна и прелестна. Погледнато в строго философски смисъл, съществуват цял ред етични категории, които могат да бъдат обсъждани във връзка с този случай. Именно затова е нужно образованието. Ако не беше моят скъп, вкочанен чичо, ако го нямаше президентът Елиът, вероятно никога нямаше да изпитам тези усещания, които озаряват с вътрешна светлина всяка диреща познания душа.
Ето например, докато лежах там, без да разбирам къде точно е това „там“, аз си спомних упражненията, посветени на орхидеите и едновременно бях докоснат от съвършено непонятни и необясними звуци, сенки и цветове. Почти веднага стигнах до следния извод: често се случва нещата да не са такива, каквито изглеждат, макар понякога това да няма особено значение, а също — най-бързият начин да загазиш е, ако оставиш вместо теб да действа гръбначния мозък.