— Значи камъкът наистина е попаднал в Пол Байлер?
— Точно така. Имал е задачата да изработи дубликат.
— В такъв случай, е бил доста небрежен с него.
— И да, и не. Професор Байлер е рядка и странна птица, на това отгоре всичко ужасно се усложнило от цял куп непредвидени обстоятелства. Разбираш ли, обърнали са се към него, тъй като е бил най-подходящия човек за тази работа. Байлер е автор на огромно количество интересни разработки върху синтезирането на кристалите. Успял е да създаде дубликат с такава висока степен на прилика, че цялата комисия не могла да го отличи от оригинала. Дали причината е само ненадминатото му майсторство? В началото всички смятали точно така. А и не виждам как биха могли да разкрият измамата при онова стечение на обстоятелствата.
— Тоест, той запазил за себе си оригинала и върнал обратно дубликат, заедно с дубликат на дубликат?
— Не бих казал, че е толкова просто — възрази Рагма. — Както се изясни, това, което му предали в началото, въобще не е бил Звездният камък. В действителност подмяната е била извършена далеч по-рано — още преди Секретарят на ООН да е подписал разписката за получаване на камъка. Все пак накрая успяхме да разберем как е станало всичко. Не си ли гледал репортажа по телевизията?
— Предполагам, че всички са го гледали. После какво?
— Човек от охраната извършил подмяната малко преди да поставят Звездния камък в сейфа. Никой не забелязал, онзи се измъкнал, а професор Байлер получил фалшивия камък.
— Тогава какво отношение има Пол?
— Съвпадение. Едно единствено съвпадение, напълно допустимо за всяка подобна заплетена история. Изненадан съм, че още не си попитал как се е сдобил човекът от охраната с дубликат.
Внезапно ме напуши смях. „Боже — помислих си, — дали ще ме заболят гърдите, ако се разсмея?“
— Значи, Пол…? Само не ми казвай, че той е извършил първата фалшификация.
— Точно така е станало — въздъхна Рагма. — Байлер успял да направи дубликат с помощта само на няколко снимки и словесно описание. Тук талантът му се проявил с пълен размах. Когато въпросът опира до конкретна работа, той просто няма равен на себе си.
Смачках цигарата в пепелника.
— С други думи, Пол получил обратно своя фалшификат, за да изработи по него дубликат.
— Именно. И се озовал в крайно деликатно положение. Той притежавал истинския камък и получил дубликат, от който правителството искало да бъде изработен друг такъв.
— Чакай малко! Значи Звездният камък е бил в него? А аз мислех, че го е взел човекът от охраната.
— Тъкмо наближавах тази част от историята. Пазачът подменил камъка и го предал на професор Байлер. Байлер се опасявал, че първият дубликат не би издържал една щателна проверка, особено ако от него се заинтересува някой извънземен, който е виждал камъка преди това, или е запознат с тайната на неговия строеж — някой невидим на пръв поглед признак, който може да забележи само познавач. Във всеки случай, се заел с изработването на втори дубликат, който щял да бъде далеч по-съвършен от първия, а задачата на пазача била отново да извърши подмяна — на едното копие с друго. На това място професорът се изправил пред следната дилема — дали да им предаде първия дубликат и неговото копие, или да върне двата камъка от втората серия, с които особено много се гордеел. В края на краищата нашият професор решил, че ще е най-добре да върне своя първи фалшификат и неговото копие, тъй като изработката му вече е била подлагана на детайлно изучаване и следователно — приета за абсолютния оригинал. Аз поклатих глава:
— Но какъв е смисълът на цялата тази въртележка?
— Виждаш ли… този човек е особено силно привързан към идеята за Британска монархия…
— Перлите на британската корона! — досетих се аз.
— Правилно. Звездният камък бил предаден на ООН в замяна на британските перли. За Пол Байлер това било същинско кощунство, пряко оскърбление срещу британската монархия.
— Но нали перлите винаги ще принадлежат на Британия и могат да бъдат получени веднага, щом си ги поискаме. Самите представители на двореца се съгласили на тези условия.
— Ние с теб виждаме всичко това в тази светлина. За Байлер нещата стоят другояче. Както и за пазача, взел участие в тази авантюра.
— А каква всъщност била крайната им цел?
— Смятали да изчакат известно време, докато отношенията ви с другите раси продължават да се развиват и изгодата от сътрудничеството с тях стане ясна за всички. Тогава възнамерявали да обявят, че Звездният камък е фалшификат — подобно твърдение лесно може да бъде доказано с помощта на някой извънземен специалист. След това ще съобщят, че истинският камък е в техни ръце. И че са готови да го върнат в замяна на перлите на короната.