Раната от порязване на лявата ми ръка отначало взе да пулсира и постепенно бе обхваната от тъпа болка. Рагма се стремеше да избягва въздействието на допълнителни химични препарати, тъй като никой не знаеше до какво могат да доведат. Все пак съумях да се съсредоточа и да осъществя известен контрол върху физиологичното състояние на моя организъм. Лявата ми ръка лежеше върху задигната от хотела хавлиена кърпа, която първоначално беше снежнобяла, но доста бързо изгуби това си състояние, особено след като Рагма обработи кожата ми със спирт, а сетне направи неголям разрез и инжектира вътре малко количество алкохол. Седях на въртящ се стол, принадлежащ на един от пазачите, и се стараех да не мисля за предстоящото извличане на Звездния камък от тялото ми. Всичко вървеше според плана. Виждах го по лицата на Пол и Надлер.
Седнал близо до пулта на машината, доктор М’мрм’млрр се поклащаше равномерно, очевидно опитвайки да се съсредоточи — какво друго би могъл да прави? — та нали от него зависеше толкова много. През един от прозорците на покрива надничаше луната. В залата беше хладно като в гробница и всички звуци отекваха зловещо.
Все още не бях напълно уверен, че постъпваме правилно. Разбира се, и дума не можеше да става за измяна или предателство на близък приятел или за нещо друго, тъй като моят гост всъщност беше неканен. Пък и вече бе получил онова, което желаеше — аз самият го бях „включил“.
И въпреки това не ми даваше покой мисълта, че именно той ме бе запознал със съдържанието на закона, от който се нуждаех, за да попреча на Чарв и Рагма да ме отведат на друга планета. Освен това ме беше излекувал. И не на последно място — обеща да ми обясни всичко. Някога.
Желанията ми едва ли имаха някакво значение, когато ставаше дума за моето здраве и за пагубните последствия върху метаболизма ми. Впрочем беше късно да мисля за това. Оставаше ми само да чакам.
Нашият Снарк е Буджум!
Ето го отново, произнесено с тон на отчаяние — а на стената отсреща изникнаха грамадни зъби, очертани в рамка от кървавочервени устни. Изображението започна да се разтваря… разтваря… и накрая изчезна.
— Ето го! — извика Рагма и натисна ръката ми върху кърпата. — Задръж така.
— Добре де.
Едва сега посмях да извърна глава.
Върху кърпата се мъдреше Звездният камък. Не отговаряше кой знае колко на картината от спомените ми, формата му беше леко променена, а и цветовете изглеждаха по-ярки — и съвсем видимо пулсираха.
Нашият Снарк е Буджум. Това можеше да е всичко — от неясна молба за преосмисляне на решението, до скрито предупреждение, разкривено от процеса на преодоляване на бариерата. Какво ли не бих дал, за да разгадая истинското му съдържание.
— Какво ще правите с него? — попитах ги тогава.
— Ще го отнесем на сигурно място — отвърна Рагма — но преди това трябва да те ремонтираме малко. Крайното решение остава на вашата ООН, тъй като в настоящия момент Звездният камък е под нейна юрисдикция. Що се отнася до моите действия, вече съм подготвил подробен отчет за случилото се и за новите разкрития около камъка, който ще бъде разпространен сред всички заинтересовани страни — в цялата галактика.
— Мога да си представя — рекох аз и се пресегнах да го докосна.
— Знаех си, че на теб може да се разчита — отекна в залата неприятно познат глас. — Внимателно, внимателно! Бъди добър, увий го в кърпата. Не искам да се надраска.
Зимайстер и Бъклер доближиха нашата малка компания с насочени пистолети. Захиленият до уши Джейми поглеждаше към вратата, а Мортън, който изглеждаше неимоверно доволен от себе си, застана до мен.
— Ето значи къде си го криел, Фред. Голям хитрец си.
Не отговорих. Надигнах се бавно, обмисляйки всички възможни ходове.
Зимайстер поклати глава:
— Не си прави труда, Фред. Този път си в безопасност. Всички сте в безопасност, стига да получа камъка.
Помислих, завладян от слаба надежда, че доктор М’мрм’млрр би могъл да проникне телепатически в мозъка на Зимайстер и да го унищожи — един достоен принос към неговите научни изследвания за ползата от агресията.
Изглежда, мисълта ми беше приведена в изпълнение тъкмо в мига, когато Зимайстер вдигна камъка, защото изкрещя и започна се дърпа конвулсивно.
Сграбчих с две ръце дулото на пистолета му. Джейми беше достатъчно далеч, за да ми попречи.
Пистолетът гръмна два пъти, преди да го изтръгна от ръцете му. Не успях да го задържа, защото Мортън ме удари в корема, а след това ми прасна такъв страшен ъперкът, че се озовах на пода. Пистолетът се плъзна по плочките и изчезна под платформата на машината.