Зимайстер изрита Рагма, който бе избрал този момент да го нападне. Без да изпуска камъка той измъкна дълго и святкащо острие някъде от левия си ръкав. След това викна нещо на Джейми, но гласът му секна по средата.
Обърнах се да видя какво толкова го е впечатлило и реших, че това ще е поредната халюцинация.
Пистолетът на Джейми се търкаляше на пода, а той самият разтъркваше китката си, облещен в едър мъж с акуратна брадичка и къса гумена палка в ръка.
— Ще те убия — чух гласа на Джейми.
— Не, Джейми! Недей! — извика Зимайстер. — Не се приближавай до него! Бягай!
Зимайстер започна да отстъпва, като пътьом ритна едно от пипалата на М’мрм’млрр, сякаш знаеше, че там е източникът на неговите душевни страдания.
— Не е толкова страшен! — викна Джейми.
— Това е капитан Ал! — отвърна Зимайстер. — Изчезвай, глупако!
Но Джейми вече бе избрал атаката.
Зрелището беше колкото поучително, толкова навяващо тъжни мисли. Джейми едва бе посегнал да удари противника си, когато гумената палка затанцува по тялото му — прекалено бързо, за да я проследя с поглед. Измина не повече от секунда и той се строполи почти безжизнен на пода.
Продължавайки да върти палката — небрежно, бих казал дори весело — халюцинацията прекрачи проснатото тяло на Джейми и се насочи към Зимайстер.
— Аз пък те мислех за умрял — произнесе Мортън.
— Очевидно си грешал — отвърна привидението.
— Но какво общо имаш с тази работа?
— Вие двамата се опитахте да премахнете Фред Касиди — а аз съм вложил немалко средства за образованието му.
— Нито за миг не съм свързвал името му с твоето — измънка Зимайстер. — Освен това не съм имал намерение да му сторя нищо лошо.
— Аз пък чух други неща.
Зимайстер продължаваше да отстъпва, мина покрай въжетата на ограждението и спря едва когато въртящата се платформа на машината го подпря в глезените. Изведнъж се завъртя рязко и мушна с ножа Чарв, който приближаваше към него, размахвайки гаечен ключ. Чарв изблея, отскочи назад и се озова редом с Надлер и доктор М’мрм’млрр.
— Какво смяташ да правиш, Ал? — попита Зимайстер, докато ни оглеждаше всичките.
Отговор не последва. Вместо това халюцинацията продължи да напредва, размахвайки с усмивка късата черна палка. Усещайки, че всеки миг ще попадне в опасния й обсег Зимайстер скочи върху платформата и претича няколко крачки. Тъй като не беше отчел скоростта на нейното въртене той политна напред и се блъсна в разтворения като великанска длан корпус. Инерцията го завъртя, преметна го и тялото му се стовари право върху лентата. Ножът и увитият в кърпа камък паднаха на пода, а Зимайстер изчезна в отвора на машината. Уплашеният му вик секна така внезапно, че аз побързах да обърна глава — и все пак не бях достатъчно чевръст.
Машината просто го бе обърнала наопаки.
Това, което лентата изсипа на пода от другата страна, беше купчина органи, свързани с все още пулсиращи съдове.
Органите също бяха обърнати. Почувствах, че съдържанието на стомаха ми настоява да се присъедини към зловещата гледка. Съдейки по звуците около мен, стомасите на присъстващите бяха на същото мнение.
Чарв беше първия, който съумя да възвърне самообладание и да покрие тленните останки на Мортън с нечие палто. Едва след това се огледа и извика с уплашен глас:
— Камъкът! Къде е камъкът?
Заозъртах се с насълзени очи и изведнъж съгледах Пол Байлер, стиснал кървавата кърпа под мишница, да спринтира право към изхода на залата.
— Вълкът козината си мени — подвикна поучително той, — но нрава си никога!
Настъпи ужасна суматоха.
Моята халюцинация завъртя за последен път палката, обърна се, кимна ми и се приближи към нас. Надигнах се от пода, кимнах в отговор, извадих една подходяща усмивка от гардероба и му я показах.
— Фред, момчето ми, да знаеш само колко си пораснал — поде той. — Чух, че си се дипломирал и си намерил подходяща работа. Моите поздравления!
— Благодаря — отвърнах скромно.
— Как се чувстваш?
— Все още замаян. И малко изненадан от характера на вносно-износния бизнес, с който, както научих, се занимаваш.
Той се захили. Пресегна се и ме прегърна.
— Тихо, малкият. Тихо. Чакай да те огледам. Каква я мислехме, а каква стана, а? Но можеше и да е по-зле, много по-зле.
— Байлер отмъкна камъка! — изпищя Чарв.
— Човекът, който току-що излезе… — подех аз.
— Няма да стигне далеч, синко. Отвън дебне Френчи със задача да не пуска никой да излиза. Ако се заслушаш, може да чуеш тропота на копита върху мрамор.