Замахнах с ръка в мига, когато скочи, и тъй като не разполагах с никакво друго оръжие, пъхнах запалената си цигара в разтворената му паст.
Съществото се извърна и се опита да я отблъсне с лапа, а аз на свой ред се олюлях и едва не полетях назад.
То се стовари върху мен, но не улучи гърлото или сърцето ми. Вместо това раздра лявото ми рамо, вкопчи се в него, дръпна ме и ме завъртя…
Все пак успях! Този път го сграбчих за опашката! Но…
Кратка съпротива, шум от разкъсващи се тъкани, отново движение и…
Държах в ръцете си черна, твърда, изкуствена опашка, покрита с остатъци от тънка, подобна на гума материя. За миг далеч под мен зърнах да се носи право надолу с шеметна скорост дребно, тъмно петно.
Не вярвам да се е приземил на четири крака.
Глава 12
Случки и образи, парченца от мозайката на времето.
Явление Господне в Черно & Бяло, Сценарий в Зелено, Пурпурно и Златисто…
Сумрак. Някакъв човек. Той се изкачва по високата кула на Чеслерей, на едно място на име Ардел, отвъд морето, чието название не може да се произнесе. Морето е тъмно като гроздов сок, искрящо кианти, игра на светлини и мрак, родени от сиянието на далечни звезди и пречупените лъчи на Канис Вибеспер — светила, които всеки миг ще се скрият зад хоризонта, и на другия континент ще настъпи утро.
А човекът пълзи нагоре по грапавата повърхност на зеленикавия камък, сякаш бърза да изпревари отиващия си ден. Ето че прикляква, готви се за скок. Преди да напусне столицата на този край, слънцето докосва със своите призрачни лъчи кулата на Чеслерей и тогава на върха й се спуска златисто покривало. Още малко остава, защото човекът е започнал изкачването заедно със залязващото слънце и си е поставил за цел да стигне върха тъкмо когато последните му лъчи ще напуснат света. Той се надпреварва със сенките, ръцете му подскачат като хвъркати риби над морето от мрак. Далеч, много далеч над него звездите отдавна витаят в царството на нощта. Човекът зърва матовите им отблясъци през кристалната маска на атмосферата. Задъхва се, а златистата точица над него непрекъснато се смалява. Бърза нагоре, но сенките го задминават. Сиянието горе трепва, мъничко, като глава на топлийка. Той ускорява ход, застига собствената си сянка и дори я задминава. Сиянието изчезва, след миг пак се появява.
В този кратък период човекът сграбчва перилата на парапета и се прехвърля през него, като плувец, който излиза от водата на сушата.
Изправя се и обръща взор към морето, към светлината. Да…
Успял е да зърне последния лъч светлина. Любува му се за един неимоверно кратък миг.
А след това се настанява удобно на тясната каменна повърхност и втренчва поглед в безкрайното многообразие на оттенъци, които носи със себе си нощта, сякаш ги вижда за първи път. Дълго остава неподвижен, загледан наоколо…
Познавам го добре, разбира се.
Портрет на момче с куче на брега. Тик-так, забравени са лошите дни…
— Носи, момче! Носи!
— Дявол да го вземе, Рагма. Научи се да хвърляш фризби, ако искаш да играеш. Писна ми да го гоня!
Той се засмя. Намерих фризбито, метнах го към него, той го сграбчи и пак го запрати в близките храсталаци.
— Стига толкова — рекох тогава. — Отказвам се. Ти си безнадежден случай. Хващаш добре, но хич не можеш да хвърляш.
Обърнах се и се затичах към брега. След секунда отзад се разнесе пръхтене и Рагма се изравни с мен.
— У дома имаме подобна игра — рече той. — И там не ме биваше.
Зелено-сивите вълни доприпкаха до краката ни, а сетне се понесоха назад.
— Дай една цигара — рече Рагма. Подадох му, запалих и аз.
— Ако ти разкажа всичко, което искаш да знаеш, ще наруша разпоредбите — оплака се той.
Мълчах. Знаех го от доста време.
— Въпреки това ще ти кажа. Без подробностите. В най-общи линии. Смятам да поставя на изпитание собственото си благоразумие. А и тайната не е кой знае колко секретна, след като твоите сънародници скоро ще започнат да пътешестват сред звездите и сами ще я узнаят. Предпочитам да я чуеш от приятел. Така по-лесно ще вземеш решение относно предложението, което ти бе направено. Струва ми се, че поне това ти дължим.
— Моята чеширска котка… — подех аз.
— Всъщност беше уилоухим — продължи той. — Представител на една от най-древните и могъщи раси във Вселената. Движещата сила при завладяването на всеки нов свят неизменно е конкуренцията между отделните участници в този процес. Съществуват антични култури и могъщи политически блокове, а от друга страна винаги е имало — и ще има — развиващи се светове. Като вашия например, който съвсем наскоро застана на прага на големия свят. Някой ден и твоята раса ще бъде приета за равноправен член на нашия Съвет, с право на глас, вето и всичко останало. Но каква тежест ще имате там?