Присъстващите се заспоглеждаха мълчаливо.
Уайът скръсти ръце.
— Чудо. Но дженшите повече няма да ни създават проблеми, защото бледото дете ги е навестило.
Седналата вдясно от проктора фелдепископ Далис се намръщи.
— Прокторе мой, водачо на нашата вяра — заговори тя бавно, обмисляше всяка дума, — нали не искаш да кажеш, че тези… тези животни — че те почитат бледото дете и То приема преклонението им!
Уайът изглеждаше спокоен и добронамерен, на устните му трептеше усмивка.
— Не измъчвай напразно душата си, Далис. Чудиш се дали не съм изпаднал в Първата заблуда, припомняш си вероятно Светотатството на Г’хара, когато един пленен хранганец се поклонил на Баккалон, за да се спаси от животинска смърт, и лъжепрокторът Гиброн обявил, че всички, които почитат бледото дете, имат души. — Той поклати глава. — Виждаш, че съм чел внимателно Книгата. Но не, фелдепископ, няма опасност от светотатство. Баккалон наистина е слизал при дженшите, но ги е дарил само с истината. Те са Го виждали в цялото Му въоръжено величие, чули са Го да ги обявява за животни, за лишени от души, както със сигурност е сторил. Ето защо те се придържат към отреденото им място във вселената и отстъпват пред нас. Те никога вече няма да убият човек. Спомнете си, че те не са се поклонили на статуетката, която сами са изработили, а са я дали на нас, семето на Земята, тъй като само наше е правото да я притежаваме. И когато са се проснали, направили са го в нашите крака, като животни пред хора, и така ще бъде от днес нататък. Разбирате ли? Те са познали истината.
Далис кимна.
— Да, прокторе мой. Сега вече съм просветлена. Прости ми, задето проявих моментна слабост.
Но в другия край на масата К’ара ДаХан се наведе напред, сплете пръсти, намръщи се и рече с тежък глас:
— Прокторе мой.
— Да, оръжеен майстор? — Уайът го изгледа строго.
— Подобно на фелдепископа в моята душа също за кратко се прокрадна съмнение, но сега и аз се чувствам просветлен. Мога ли да добавя нещо?
Уайът се усмихна.
— Разбира се.
— Това наистина може да е чудо — заговори ДаХан, — но нека първо си зададем въпроса не е ли измама от страна на бездушните ни врагове? Не разбирам смисъла на тяхната стратегия, но се сещам за един начин, с който дженшите биха могли да познаят лика на нашия Баккалон.
— Така ли?
— Говоря за обменната станция на дженшите и за червенокосия търговец Арик неКрол. Той е от семето на Земята, на външен вид емерелиец, и ние му дадохме Книгата. Но в душата му не се разгоря обич към Баккалон, а когато излиза, не носи със себе си оръжие, сякаш е някакъв безбожник. Противопоставя ни се, откакто пристигнахме тук, и стана още по-враждебен след урока, който дадохме на дженшите. Може би той е накарал ваятелите от скалния клан да изработят тази статуетка, с някаква странна и неразгадаема за нас цел. Доколкото знам, той продължава да търгува с тях.
— В думите ти има истина, оръжеен майстор. През първите месеци след пристигането ни аз се опитах да обърна неКрол в правата вяра. Не успях, но научих от него много за дженшийските животни и за търговията му с тях. — Прокторът продължаваше да се усмихва. — Той търгува с един от клановете тук, в Мечовата долина, с хората от пеещия камък, със скалния клан от далечния плодороден триъгълник, с племето от водопада и с други кланове на изток.
— Тогава това е негово дело — заяви ДаХан. — Хитрост!
Всички погледи се втренчиха в Уайът.
— Не бих казал. Каквито и да са намеренията му, неКрол е само един. И не търгува с всички дженши, нито ги познава. — Усмивката на проктора се разшири. — Тези от вас, които са виждали емерелиеца, знаят, че е човек слаб и отпуснат, не може да стигне далече пеша, а няма нито въздухолет, нито енергоскутер.
— Но въпреки това е установил връзки със скалния клан — посочи ДаХан упорито.
— Да, така е — отвърна Уайът. — Но отдельонна майка Джолип не е продължила по-нататък тази сутрин. Пратих също и отдельонните бащи Уолман и Алор да прекосят водите на Белия нож. Земите отвъд са сенчести и плодородни, по-добри от тези на изток. Скалният клан, който държи югоизточния край, е между Мечовата долина и Белия нож и ще трябва да бъде прогонен. Но другите пирамиди, срещу които настъпихме, принадлежат на клановете от далечната река, повече от трийсет километра на юг. Те никога не са се срещали с Арик неКрол, освен ако през зимата не са им порасли крила.
Уайът се наведе отново, извади изпод покривалото още две статуетки и ги постави до първата. Едната беше с широка основа, но иначе грубо издялана, другата бе изработена от фин пясъчен корен, с най-малките подробности. Но като се изключеше материалът, двете статуетки бяха идентични с първата.