— Не — поклати глава Саймън Крес. — Имам всички кристални скулптури, които ме интересуват. Дойдох да потърся домашен любимец.
— Жив?
— За предпочитане.
— Чужд?
— Разбира се.
— Имаме мимикрион. От планетата Селия. Много умна малка маймунка. Не само ще се научи да говори, но скоро ще започне да имитира гласа ви, интонацията, дори изражението ви.
— Сладко — рече Крес. — Но банално. Не търся това, Уо. Искам нещо екзотично. Непознато. Не искам да е сладко. Мразя сладките животинки. В момента притежавам влечун. Внесен чак от Гото, на доста солена цена. От време на време го храня с малките на други животни. Ето това наричам „сладко“. Ясно ли се изразих?
Уо му се усмихна загадъчно и попита:
— Някога имали ли сте животно, което да ви боготвори?
Крес се засмя.
— О, случвало ми се е, от време на време. Но не търся обожание, Уо. Само забавление.
— Опасявам се, че не ме разбрахте — продължи тя със същата странна усмивка. — Имах пред вид боготворене в буквалния смисъл.
— За какво говорите?
— Мисля, че имам точно нещо за вас — рече тя. — Последвайте ме.
Поведе Крес покрай светещите щандове и по забулен в мъгла коридор, озарен от изкуствена звездна светлина. През стена от мъгла двамата се озоваха в друга част на магазина и спряха пред голяма пластмасова кутия. „Аквариум“, помисли Крес.
Уо го подкани да се доближи. Той се наведе към стената и си даде сметка, че греши. Не беше аквариум, а терариум. На дъното имаше нещо като миниатюрна пустиня, не повече от два квадратни метра. Бледа, слабо аленееща от отразената светлина. Малки скали — базалт, кварц и гранит. Във всеки ъгъл на терариума се издигаше по един замък.
Крес премигна учудено и се вгледа, след което се поправи. Замъците бяха три. От четвъртия бяха останали само полузаличени неравни руини. Другите три имаха грубовата форма, но бяха съвсем здрави, изработени от камък и пясък. По бойниците им и по малките открити галерии щъкаха миниатюрни същества. Крес притисна лице към стената.
— Насекоми?
— Не — отвърна Уо. — Много по-сложна форма на живот. А също и доста интелигентна. Много по-умни са от вашия влечун например. Наричат се пясъчни крале.
— Насекоми — повтори натъртено Крес и се отдръпна от терариума. — Не ме интересува колко са сложни. — Той се навъси. — И не се опитвайте да ме прикотквате с тези приказки за разумни животинки. Вашите питомци са твърде малки, за да разполагат с нещо повече от рудиментирали мозъчета.
— Те имат колективен ум — обясни Уо. — Като пчелите в кошера. Само че в този случай е замък. В действителност тук съжителстват три отделни организма. Четвъртият умря. Виждате къде се намираше замъкът му.
Крес надзърна отново в терариума.
— Колективен ум, а? Интересно. — Намръщи се отново. — И все пак това е само един добре организиран термитник. Търсех нещо по-добро.
— Те водят войни.
— Войни? Хъммм. — Крес надзърна отново.
— Обърнете внимание на окраската — обясни Уо. И посочи животинките около най-близкия замък. Едно от тях се бе покатерило на стената. Крес се наведе над него. Все още му приличаше на досадно насекомо. Не по-голямо от човешки нокът, с шест крачета и шест мънички очички от всички страни на тялото. Дребни, но страховити наглед челюсти, които потракваха забележимо. Две закривени антени непрестанно се местеха над главата му. Антените, челюстите, очите и крачетата бяха лъскавочерни, но преобладаващият цвят бе яркооранжевото на нагръдната му броня.
— Това е насекомо — повтори Крес.
— И все пак не е — настоя спокойно Уо. — Когато порасте, се освобождава от външната си броня. Ако порасте. Което няма да се случи в терариум с подобни размери. — Улови Крес за лакътя и го отведе при следващия замък. — Погледнете окраската тук.
Той присви очи. Тези пясъчни крале бяха различни. Имаха яркочервени брони, а очичките, антените и челюстите им бяха жълтеникави. Крес погледна към третия замък. Неговите обитатели бяха снежнобели, с червени крайници.
— Хъммм — изсумтя той.
— И както казах, те воюват — продължи Уо. — Дори сключват примирия и съюзи. Тъкмо един такъв съюз разруши четвъртия замък в този терариум. Черните ставаха прекалено многобройни и затова останалите се съюзиха, за да ги унищожат.
Крес все още изглеждаше разколебан.
— Интересно, без съмнение. Но насекомите също воюват.
— Насекомите не умеят да боготворят — посочи Уо.
— Моля?
Уо се усмихна и посочи замъка. Крес погледна нататък. На стената на най-високата кула бе издялано лице. Той го позна. Беше лицето на Джейла Уо.