Но щеше да се върне. Съвсем скоро.
Времето тече бавно в каменния град, още по-бавно в подземията, където Строителите са изплели мрежа от пространство-време. Но въпреки това тече, неумолимо. Огромните сиви сгради отдавна са рухнали, гъбовидната кула е паднала, пирамидите са се разпаднали на пясък. Няма и следа от улишките ветроупорни стени и нито един кораб не се е приземявал тук от хилядолетия. От ул-меналейтите са останали малцина, те крачат със своята странна неуверена походка, дан’лаите са потънали в анархия след хиляди години на възход, крешите са изчезнали, линкеларите са поробени, а призрачните кораби все така мълчат. Още по-нататък дамушите са отмираща раса, макар че техните фонтани на мъдростта продължават да съществуват и да трупат и разпространяват знания, да очакват въпроси, които вече няма кой да зададе. Нови раси посещават изморените светове, старите узряват и се променят. Нито един човек не е достигнал ядрото.
Слънцето над кръстопътната планета е започнало да потъмнява.
В пустите тунели под руините Холт продължава да крачи от една звезда към друга.
„Нощен летец“
Когато Исус от Назарет умирал на кръста, волкрините преминали само на една година път от него, носейки се към галактическата граница.
Когато Земята била раздирана от Огнените войни, волкрините доближили за малко Стария Посейдон, където океаните все още са безименни и безжизнени. По времето, когато звездният двигател превърнал Федералните нации на Земята във Федерална империя, волкрините вече навлизали в покрайнините на хранганския космос. Хранганите така и не го разбрали. Подобно на нас те са деца на малки ярки светове, обикалящи около разпръснатите им слънца, и не проявяват особен интерес към нещата, които се движат в бездните между системите.
Войната продължила хиляда години и волкрините преминали право през нея, непознати и незасегнати, в пълна безопасност на място, където пламъците дори не могат да горят. Не след дълго Федералната империя се разпаднала и изчезнала, хранганите се изгубили в мрака на Краха, но за волкрините не станало по-мрачно.
Когато Клерономас излетял със своя изследователски кораб от Авалон, волкрините били на десет светлинни години от него. Клерономас открил много неща, но това, което не намерил, били волкрините. Нито тогава, нито при завръщането си на Авалон, цял един човешки живот по-късно.
Когато съм бил дете и вече трима Клерономаси са се били превърнали в прах, далечни и забравени като Исус от Назарет, волкрините преминали близо до Дарон. През онзи сезон всички крейски телепати започнали да се държат странно и да стоят, загледани в звездите със сияещите си потрепващи очи.
Когато съм порасъл, волкрините вече се носели отвъд Тера, далече извън обхвата на креите, и продължавали да летят към границата.
Сега съм стар и продължавам да остарявам, а волкрините скоро ще пронижат Темптърския воал, който се простира като черна мъгла между звездите. И ще продължат нататък. През тъмните бездни, където никой не лети, през пустошта, през тишина, която е отвеки и завеки. И само моят „Нощен летец“ и аз ще ги последваме.
Придвижваха се бавно надолу по прозрачния тунел, който свързваше орбиталните хангари с очакващия ги кораб, като се придърпваха за перилата.
Меланта Джирл, единствената сред тях, която имаше някакъв опит от пребиваване в безтегловност, спря за миг, за да се полюбува на пъстрия глобус на Авалон, величествен гоблен от нефрит и кехлибар. Усмихна се и продължи през тунела, като с лекота задмина спътниците си. И преди всеки от тях се бе качвал на космически кораб, но никога като този. Повечето кораби се скачваха директно със станцията, но съдът, нает от Кароли д’Бранин за тази мисия, бе прекалено голям и с твърде различна конструкция. Издигаше се пред тях — три малки яйца, долепени едно до друго, две по-големи сфери отдолу и под прав ъгъл, по средата цилиндърът с жилищния отсек и множество свързващи ги тръби. Корабът беше бял и неприветлив.
Меланта Джирл първа мина през въздушния шлюз. Останалите я следваха мъчително и непохватно, но накрая всички се качиха на борда — пет жени и четирима мъже, всеки с определена академична специалност, с биографии, също толкова различни, колкото и сферите на познание, които изучаваха. Крехкият млад телепат Тейл Ласамер се качи последен, огледа се нервно, докато останалите си бъбреха и чакаха процедурата по прехвърлянето да приключи, и каза:
— Наблюдават ни.