Външният люк се хлопна зад него, прозрачният тунел се откачи, но вътрешният люк не се отваряше.
— Добре дошли на борда на моя „Нощен летец“ — обяви любезен глас.
Но не се виждаше никой.
— Ехей — провикна се Меланта Джирл и се огледа любопитно.
— Здравейте — повтори любезният глас. Идваше откъм комуникационната решетка под големия тъмен екран. — С вас говори Ройд Ерис, капитан на „Нощен летец“. Кароли, радвам се да те видя отново, останалите нека се чувстват като у дома си.
— А вие къде сте? — провикна се някой.
— В моя отсек, който заема половината от животоподдържащата сфера. Другата половина се състои от всекидневна-библиотека-кухня, две санитарни станции, една двойна каюта и една доста малка единична. Боя се, че ще трябва да разположите хамаците си в товарните сфери. „Нощен летец“ е бил проектиран за търговски, а не за пасажерски кораб. Все пак оставих отворени всички подходящи коридори и люкове, така че в товарния отсек има въздух, топлина и вода. Реших, че така ще ви е по-удобно. Вашето снаряжение и компютрите ви вече са доставени в товарния отсек, но уверявам ви, имате предостатъчно място. Съветвам ви да се настаните, а сетне ще се срещнем в каюткомпанията за едно леко ядене.
— Вие ще присъствате ли? — попита психоаналитикът, жена със строго лице, казваше се Агата Маридж-Блек.
— В известен смисъл — отвърна Ройд Ерис. — В известен смисъл.
Призракът се появи на малкото угощение.
Не беше никак трудно да открият каюткомпанията, след като опънаха хамаците и подредиха личните си вещи в спалното помещение — тя бе най-голямото помещение в тази секция на кораба. В единия край имаше напълно оборудвана кухня, отлично заредена с провизии. Другият предлагаше няколко удобни кресла, два четеца, холоекран и цяла стена с книги и кристални чипове. В средата имаше продълговата маса с места за десет души.
Леката вечеря вече ги очакваше с димящ аромат. Учените си сервираха и се настаниха около масата, смееха се и разговаряха. Вече се чувстваха много по-спокойни, отколкото когато се бяха качили на кораба.
Гравитационната система бе включена, което също допринасяше за доброто им самочувствие — непохватният преход през безтегловния тунел бе забравен.
Най-сетне бяха заети всички места. Освен това начело на масата.
Призракът се материализира там.
Всички разговори замлъкнаха.
— Здравейте — рече привидението, ярка сянка на строен млад мъж с побеляла коса и светли очи. Беше облечен по мода отпреди двайсетина години: свободна пастелна риза, прихваната с ластици на китките, плътно прилепнал панталон и високи обувки. Можеха да виждат през него, а очите му, изглежда, въобще не ги забелязваха.
— Холограма — заяви Алис Нортуинд, ниската набита ксенотехничка.
— Ройд, Ройд, не мога да те разбера — обади се Кароли д’Бранин, загледан в призрака. — Какво е това? Защо ни пращаш проекция? Защо не дойдеш при нас лично?
Призракът се усмихна леко, вдигна ръка и посочи:
— Моите каюти са от другата страна на тази стена. Между двете половини на сферата няма врата или шлюз. Прекарвам всичкото си време в усамотение, а повярвайте ми, много го ценя. Надявам се да ме разберете и да уважите желанието ми. Независимо от това ще се постарая да съм внимателен домакин. Тук, в каюткомпанията, винаги ще можете да се срещате с моята проекция. Навсякъде другаде можете да разговаряте с мен по интеркома. А сега, ако обичате, върнете се към храненето и разговорите си. Ще ви послушам с удоволствие. От много време не съм имал пътници.
Те се опитаха. Но призракът начело на масата хвърляше издължена сянка и вечерята беше малко изнервена и припряна.
От часа, в който „Нощен летец“ премина на звезден двигател, Ройд Ерис наблюдаваше пътниците си непрестанно.
За няколко дни повечето учени свикнаха с безтелесния глас и холографския призрак в каюткомпанията, но единствено Меланта Джирл и Кароли д’Бранин успяха да се отпуснат в негово присъствие. Останалите щяха да се почувстват още по-неудобно, ако знаеха, че Ройд ги следи постоянно. Винаги и навсякъде те бяха под наблюдение. Ройд имаше очи и уши дори в санитарните помещения.
Той ги гледаше как спят, ядат, работят и се съешават, слушаше неуморно разговорите им. След седмица вече ги познаваше и деветимата и бе започнал да разкрива малките им тайни.
Кибернетичката Ломи Торн разговаряше с компютрите си и изглежда, предпочиташе тяхната компания пред компанията на хората. Беше умна и схващаше бързо, имаше подвижно изразително лице и дребно момчешко тяло; повечето от останалите я намираха за привлекателна, но тя не обичаше да я докосват. Прави секс само веднъж, с Меланта Джирл. Ломи Торн носеше ризи от мек плетен метал и имаше имплант на лявата китка, който й позволяваше да комуникира директно с компютрите си.