— Но Ройд каза, че скоро ще изключи звездния двигател, защото наближаваме волкрините. Тейл ни е нужен, нужен ни е умът му, неговият талант. Наистина ли трябва да го потискаш? Няма ли друг начин?
Маридж-Блек направи кисела физиономия.
— Другата възможност е инжекция есперон. Тя ще го събуди напълно, ще увеличи телепатичната му чувствителност десетократно за няколко часа. През това време, надявам се, той ще се съсредоточи върху опасността, която долавя. Ще я прогони, ако е фалшива, ще се справи с нея, ако е истинска. Но псионин-4 е много по-безопасен. Есперонът е ужасно лекарство, с много тежки странични ефекти. Покачва драстично кръвното налягане, понякога предизвиква хипервентилация и припадъци, споменават се дори случаи на спиране на сърцето. Ласамер е млад и сигурно ще го понесе добре, но не мисля, че е достатъчно стабилен емоционално да овладее подобна сила. Псионинът ще е индикатор. Ако параноята продължи, ще съм сигурна, че няма нищо общо с телепатията.
— А ако не продължи? — попита Кароли д’Бранин.
Агата Маридж-Блек го дари със зла усмивка.
— Ако Ласамер изпадне в летаргия и престане да дрънка за опасност? Какво пък, това би означавало, че вече не долавя нищо, нали? От което следва, че наистина е имало нещо и е бил прав от самото начало.
На вечеря Тейл Ласамер бе мълчалив и унесен и се хранеше с ритмични меланхолични движения, а сините му очи изглеждаха замъглени. Когато приключи, се извини, отправи се към леглото си и веднага рухна изтощено в него.
— Какво му направи? — обърна се Ломи Торн към Маридж-Блек.
— Изключих му любопитния ум — отвърна тя.
— Трябваше да го направиш преди две седмици — обади се Линдран. — Така е доста по-поносим.
Кароли д’Бранин не хапна почти нищо.
Настъпи фалшивата нощ и призракът на Ройд се материализира. Кароли д’Бранин отпиваше обичайния шоколад.
— Кароли — рече призракът, — възможно ли е да включите компютъра, който носите, към моите бордови системи? Тези твои разкази за волкрините ме вдъхновиха и искам да продължа да ги изследвам. Предполагам, че всички подробности са в паметта.
— Естествено — отвърна д’Бранин замислено. — Няма никакъв проблем да свържем програмите. Ще кажа на Ломи да го направи още утре.
В стаята се възцари потискаща тишина. Кароли д’Бранин отпиваше от чашата и гледаше в мрака, сякаш забравил за присъствието на Ройд.
— Нещо си обезпокоен — каза Ройд след малко.
— А? О, да — д’Бранин вдигна глава. — Прощавай, приятелю. Имам някои проблеми.
— За Тейл Ласамер ли става въпрос?
Кароли д’Бранин погледна бледата сияеща фигура и кимна вдървено.
— Да. Може ли да попитам откъде знаеш?
— Зная всичко, което става на „Нощен летец“ — отвърна Ройд.
— Значи си ни наблюдавал. — В гласа на д’Бранин се долови упрек. — Тейл е прав, всички ние сме под наблюдение. Как можа, Ройд? Да ни шпионираш? Това е толкова долно.
В прозрачните очи на призрака нямаше живот, те сякаш не виждаха.
— Не казвай на другите — предупреди го Ройд. — Кароли, приятелю — ако мога да те наричам приятел, — имам собствени причини да ви наблюдавам, но няма да ти е от полза, ако ги разкрия. Не искам да ви сторя зло. Повярвай ми. Наехте ме да ви откарам при волкрините и да ви върна обратно и наистина възнамерявам да го направя.
— Опитваш се да се измъкнеш, Ройд — укори го д’Бранин. — Защо ни шпионираш? Всичко ли виждаш? Да не си някой воайор, или пък враг сред нас? Само с наблюдение ли се изчерпват намеренията ти?
— Кароли, обиждаш ме с твоята подозрителност.
— А ти с измамата си. Ще ми отговориш ли?
— Имам очи и уши навсякъде — обясни Ройд. — За мен няма и едно скрито местенце на „Нощен ловец“. Дали виждам всичко? Не, не винаги. Аз съм само човек, каквото и да си мислят колегите ти. И аз спя. Мониторите остават включени, но няма кой да ги гледа. Мога да следя най-много две сцени едновременно. Понякога се разсейвам или губя интерес. Може да гледам всичко, Кароли, но не виждам всичко.
— Защо? — Кароли си наля още топъл шоколад. С видимо усилие владееше треперенето на ръката си.
— Нямам отговор на този въпрос. „Нощен летец“ е мой кораб.
Д’Бранин отпи от шоколада, премигна и кимна замислено.
— Натъжи ме, приятелю. Не ми оставяш никакъв избор. Тейл каза, че сме били наблюдавани. Сега вече знам, че е бил прав. Каза също, че сме в опасност. Нещо чуждоземно, това му бяха думите. Ти ли си?