— Сигурно си забелязал, че никога не идва да играе с нас — подметна сухо Линдран. — Преди да наемеш кораба, не събра ли известна информация за него?
— Аз също бих искал да чуя отговора на този въпрос — рече Данел, вторият лингвист. — Авалон е център на оживен трафик. Защо спря избора си на Ерис? Какво са ти казвали за него?
— Какво са ми казвали за него? Много малко, трябва да призная. Разговарях с неколцина служители на космодрума, но никой от тях не беше чувал за Ройд. Изглежда, не е от Авалон.
— Колко удобно — изхъмка Линдран.
— И подозрително — добави Данел.
— Откъде е тогава? — попита Линдран. — Двамата с Данел се вслушвахме внимателно в речта му. Говори стандартен, без доловим акцент, и не използва никакви изрази, които да подскажат произхода му.
— Понякога ми звучи малко архаично — намеси се Данел — и от време на време конструкцията на изреченията му пробужда у мен далечни асоциации. Само че всеки път са различни. Изглежда, доста е пътувал.
— О, какво заключение! — подсмихна се Линдран и го потупа покровителствено по ръката. — Всички търговци пътуват доста, любов моя. Особено когато имат собствен кораб.
Данел я изгледа ядно, но Линдран продължи:
— Сериозно обаче, наистина ли не знаеш нищо за него? Откъде се е взел този „Нощен летец“?
— Нямам представа — призна д’Бранин. — Дори не ми хрумна да попитам.
Членовете на изследователската група се спогледаха скептично.
— Дори не ти хрумна да попиташ? — Кристоферис втренчи поглед в него. — Как тогава избра този кораб?
— Просто беше на разположение. Административният съвет одобри проекта ми и ми назначи персонал, но не можеха да отделят научноизследователски кораб. Както винаги проблеми с бюджета.
Агата Маридж-Блек се изсмя кисело.
— Ако някои от вас още не са разбрали, това, което ни казва с други думи д’Бранин, е, че Академията е била доволна от изследванията му върху този ксеномит и откриването на легендата за волкрините, но не е имала никакво желание да подкрепи плановете му за тяхното издирване. Ето защо са му определили малък бюджет, за да не убият ентусиазма му, и тъй като са предполагали, че мисията ще се окаже провал, са назначили хора, чиято липса няма да се усети на Авалон. — Огледа се. — Погледнете се само. Никой от вас не е работил с д’Бранин от самото начало, но ето ни тук. И нито един от нас не е първокласен учен.
— Говори за себе си — тросна се Меланта Джирл. — Аз постъпих доброволно в тази експедиция.
— Няма да оспорвам тезата ти — заговори психоаналитичката. — Пък и въпросът с подбора на „Нощен летец“ едва ли е такава голяма загадка. Просто си се спрял на най-евтиния транспорт, който си могъл да намериш, нали?
— Някои от подходящите кораби отказаха да обмислят предложението ми — обясни Кароли. — Зная, че ще ви се стори странно. Повечето междузвездни капитани изпитват суеверен страх да излизат от хиперпространствен полет в междузвездния космос, без да има планета наблизо. От тези, които се съгласиха с моите изисквания, Ройд Ерис предложи най-добри условия и беше готов да поеме на път веднага.
— А пък ние трябваше да заминем веднага — каза Линдран. — В противен случай волкрините щяха да ни се изплъзнат. Те прекосяват този регион само за десет хиляди години, плюс-минус няколко хиляди.
Някой се разсмя. Д’Бранин запази безстрастно изражение.
— Приятели, без съмнение можех да отложа заминаването. Признавам, че нямах търпение да се срещна с моите волкрини, да видя гигантските им кораби и да им задам въпросите, които ме измъчват, да открия какво възнамеряват да правят. Но защо се оплаквате? Ройд е много любезен, освен това е отличен навигатор.
— Ти срещна ли се с него? — попита Алис Нортуинд. — Видя ли го поне веднъж, докато преговаряхте?
— Говорихме много пъти, но аз бях на Авалон, а Ройд на орбита. Виждах само лицето му на екрана.
— Проекция, компютърна симулация, какво ли още не — подметна Ломи Торн. — Имам програми, които са в състояние да ти изкарат всякакво лице на екрана, Кароли.
— Значи никой не е виждал този Ройд Ерис — заключи Кристоферис. — Той се е закодирал от самото начало.
— Нашият домакин държи личният му живот да бъде запазен в тайна — обясни д’Бранин.
— Увърта — изпръхтя Линдран. — Какво всъщност крие?
Меланта Джирл се разсмя и когато всички погледи се насочиха към нея, поклати глава.
— Капитан Ройд е перфектният избор — странен човек за странна мисия. Никой от вас ли не обича загадките? Ето ни тук, летим на светлинни години, за да срещнем хипотетичен чуждоземен кораб от ядрото на галактиката, който се носи към междугалактическото пространство далеч преди човечеството да е започнало първите си войни, а всички вие се притеснявате, че не можете да ощипете Ройд по носа. — Наведе се към масата и напълни чашата си с бренди. — Майка ми беше права — продължи небрежно. — Нормалните хора са полунормални.