— Проекцията му изчезна доста бързо, след като се случи — отбеляза Линдран. — И ако забелязвате, оттогава не ни е проговарял.
— Ние също не бяхме в особено разговорливо настроение — посочи Меланта Джирл. — Не зная какво да мисля, но инстинктът ме тласка на страната на Кароли. Не разполагаме с никакви доказателства, че капитанът е виновен за смъртта на Тейл. Тук има нещо, което никой от нас не разбира засега.
— Ха, доказателства — подхвърли презрително Алис Нортуинд.
— Всъщност — продължи Меланта — все още не съм сигурна дали някой въобще е виновен. Не се случи нищо, докато не му дадохме есперон. Възможно ли е лекарството да е оказало този ефект?
— Не бях чувала за такъв страничен ефект — промърмори Линдран.
Роян Кристоферис се навъси.
— Макар да не е по моята част, мисля, че е невъзможно. Есперонът е изключително силен препарат с физическо и псионично въздействие, което нерядко стига до крайност, но не чак до такава крайност.
— Какво тогава? — попита Ломи Торн. — Какво го уби?
— Инструмент на смъртта е бил вероятно собственият му талант — отвърна ксенобиологът, — подсилен от действието на лекарството. Той не само удесеторява силите и телепатичната чувствителност, но и изважда на бял свят псионични способности, които досега са пребивавали в латентно състояние.
— Като например? — попита Ломи.
— Биоконтрол. Телекинеза.
Меланта Джирл бе доста по-добре запозната с въпроса.
— Есперонът повишава кръвното налягане, а с това и вътречерепното. Ако същевременно бъде намалено въздушното налягане около главата му, като например се използва телекинеза за краткотраен вакуум… помислете върху това.
Те помислиха и изводите не се харесаха никому.
— Кой може да направи подобно нещо? — попита Кароли д’Бранин. — Или го е направил сам, когато е изгубил контрол над способностите си?
— Освен ако срещу неговия талант не се е изправил някой още по-голям — подхвърли мрачно Алис Нортуинд.
— Нито един човешки телепат не притежава толкова мощен талант — да контролира душата и тялото на друг човек, дори само за кратко.
— Именно — кимна ксенотехничката. — Нито един човешки телепат.
— Някое същество от газов гигант? — подхвърли подигравателно Ломи Торн.
Алис Нортуинд я изгледа отвисоко.
— Мога да ви разкажа за крейските телепати или за гетсианските душеизсмуквачи, ако имам време ще се сетя за още поне половин дузина от тоя род, но не е необходимо. Ще назова само един. Хрангански мозък.
Настъпи изплашена тишина. Всички млъкнаха едновременно и се размърдаха неспокойно, поразени от мисълта за огромната, неукротима сила на хранганския мозък, скрит в командното отделение на „Нощен летец“. Скоро обаче Меланта Джирл разсея магията с ироничен смях.
— Плашиш се от сенките, Алис — рече тя. — Това, което казваш, е нелепо, безсмислено. Спрете да мислите за него. Не искам от вас чак такава услуга. Вие сте ксенолози, експерти по чуждоземни езици, физиология, биология, технология. А не се държите подобаващо. Победили сме Хранга преди хиляда години, но нито веднъж не сме успели да общуваме с хрангански мозък. Ако Ройд Ерис е хранганец, трябва доста да са подобрили комуникативните си умения от времето на Рухването.
Алис Нортуинд се изчерви.
— Права си. Беше необмислено от моя страна.
— Приятели — обади се Кароли д’Бранин, — не бива да позволяваме на паниката и истерията да ръководят действията ни. Случи се нещо наистина ужасно. Един от колегите ни е мъртъв и ние не знаем защо. Докато не открием причината, не ни остава друго, освен да продължаваме. Сега не е време за прибързани действия срещу невинни заподозрени. Може би, когато се върнем на Авалон, разследването ще разкрие истинската причина. Тялото е съхранено за изследване, нали?
— Пренесохме го през шлюза в машинното — докладва Данел. — Там ще се съхрани.
— И ще може да бъде огледано и анализирано, когато се върнем — заключи д’Бранин.
— Което трябва да стане незабавно — заяви Нортуинд. — Кажи на Ерис да обръща кораба!
Д’Бранин я погледна шашардисано.
— Ами волкрините? Още една седмица, ако изчисленията ми са верни, и ще знаем много повече за тях. Обратният път ще ни отнеме шест седмици. Можем да почакаме още една седмица, нали? Тейл не би искал да умре за нищо.
— Преди да умре, Тейл говореше за опасност и чуждоземци — настоя Нортуинд. — А ние продължаваме да се носим тъкмо към такива чуждоземци. Ами ако те са опасността? Може би тези волкрини са по-могъщи дори от хрангански мозък и не искат да се срещат с нас и да бъдат наблюдавани и изучавани? Помисли ли за това, Кароли? Тези твои истории — в някои от тях не става ли дума за ужасни неща, случили се с раси, които са се опитвали да се срещнат с волкрините?