— Легенди — отвърна д’Бранин. — Суеверия.
— В една от тези легенди изчезва цяла финдийска орда — намеси се Роян Кристоферис.
— Не можем да се доверяваме просто така на разказите на други народи и раси — съпротивляваше се д’Бранин.
— Добре де, и така да е — отвърна Алис Нортуинд, — готов ли си да поемеш риска? Защото аз не съм. За какво? Твоите източници може да са неверни или преувеличени истории, а изчисленията ти да са погрешни — нищо чудно волкрините да се намират на светлинни години от мястото, където ще навлезем в пространството.
— Ах — възкликна Меланта Джирл, — сега разбирам. Не бива да продължаваме, защото може да не са там и освен това да са опасни.
Д’Бранин се усмихна. Линдран се засмя.
— Не е смешно — възрази Алис Нортуинд, но се отказа да спори.
— Не виждам как — продължи Меланта — опасността може да се увеличи, ако изключим звездния двигател и погледаме волкрините. Но и без това трябва да го направим, когато програмираме обратния маршрут към дома. Освен това изминахме доста дълъг път към тези волкрини и ще призная, че изпитвам любопитство. — Тя ги изгледа един по един, но никой не заговори. — Значи продължаваме?
— А Ройд? — попита Кристоферис. — Какво ще правим с него?
— Какво можем да направим? — отвърна с въпрос Данел.
— Ще се отнасяме с него както преди — предложи Меланта. — Ще го повикаме по интеркома и ще разговаряме. Може би сега вече ще научим някои от тайните му — ако Ройд е готов да ги сподели.
— Защото той вероятно е също толкова изплашен и стреснат, колкото сме и ние — добави д’Бранин. — Сигурно се страхува, че хвърляме вината върху него и ще се опитаме да му сторим зло.
— Аз пък мисля, че трябва да си проправим път към неговата част на кораба и да го извадим оттам, крещящ и ритащ — предложи Кристоферис. — Имаме инструменти. Това ще сложи бърз край на страховете ни.
— И най-вероятно ще убие Ройд — отвърна Меланта. — Или ще му даде право да ни спре с всякакви средства. Този кораб е под негов контрол. Може да прави най-различни неща, ако реши, че сме негови врагове. — Тя поклати енергично глава. — Не, Роян, не бива да атакуваме Ройд. Трябва да го уверим в добрите си намерения. Аз ще го направя, ако друг не иска да разговаря с него. — Очевидно нямаше доброволци. — Добре. Но не желая никой от вас да крои тайни планове. Вършете си работата. Дръжте се естествено.
Кароли д’Бранин кимаше през цялото време.
— Да се опитаме да освободим умовете си от Ройд и бедния Тейл и да се съсредоточим върху нашата работа и подготовката. Всички сензори трябва да бъдат готови за разполагане веднага щом изключим двигателя и навлезем в нормалния космос, за да можем максимално бързо да локализираме целта. Трябва да прегледаме отново всичко, което ни е известно за волкрините. — Той седна при лингвистите и почна да обсъжда с тях някой от подготвителните тестове и не след дълго вече всички разговаряха за волкрините. Малко по малко страхът започна да напуска групата.
Ломи Торн ги слушаше внимателно и замислено търкаше с пръст импланта. Никой не забеляза втренчения й поглед.
Дори Ройд Ерис, който ги наблюдаваше.
Меланта Джирл се върна в каюткомпанията сама.
Някой бе изключил светлините.
— Капитане? — попита тихо тя.
Той се появи пред нея — блед, фосфоресциращ едва забележимо, с невиждащи очи. Старомодните му дрехи бяха в бледосин оттенък.
— Здравей, Меланта — поздрави я любезно от интеркома; призракът беззвучно мърдаше устни, за да оформя думите.
— Подслушваше ли ни, капитане?
— Да — отвърна той и в гласа му се долови изненада. — Меланта, знаеш, че чувам и виждам всичко на „Нощен летец“. Не само в каюткомпанията и не само когато са включени мониторите и интеркомът. Кога се сети за това?
— Кога ли? — тя се усмихна. — Когато похвали Алис за идеята с газовия гигант. В онази нощ интеркомът не беше включен. Нямаше как да го знаеш. Освен…
— Май това ми беше първата грешка — призна Ройд. — Казах и на Кароли, но защото го исках. Съжалявам. Намирах се под огромно напрежение.
— Вярвам ти, капитане — рече тя. — Няма значение. Аз съм подобрен модел, нали помниш? Сетих се още преди седмици.
Ройд помълча известно време. После попита:
— А сега се опитваш да ме успокоиш?
— Точно това правя. Чувстваш ли се поуспокоен?
Привидението повдигна призрачните си рамене.
— Радвам се, че двамата с Кароли не ме подозирате за смъртта на Тейл Ласамер. Но от друга страна, изпитвам страх. Нещата излязоха изпод контрол, Меланта. Защо тя не искаше да ме послуша? Казах на Кароли да го държи потиснат. Казах на Агата да не му прави онази инжекция. Предупреждавах ги.