Поредната фалшива нощ.
Разговорите постепенно бяха утихнали и един по един учените се прибраха по леглата. Дори Кароли д’Бранин лежеше в хамака, поизгубил апетит към шоколада заради спомените от каюткомпанията.
Двамата лингвисти се отдадоха на краткотрайна и шумна любовна игра, преди да заспят, сякаш за да се убедят в собствената си жизненост на фона на ужасната смърт на Тейл Ласамер. Роян Кристоферис послуша музика. Но сега и той бе притихнал.
На „Нощен летец“ се възцари покой.
В мрака на големия товарен отсек един до друг се поклащаха три хамака. Меланта Джирл потрепваше от време на време в съня си, с трескаво лице, сякаш я измъчваха кошмари. Алис Нортуинд лежеше по гръб и хъркаше шумно, едрите й гърди се повдигаха равномерно.
Ломи Торн беше будна и мислеше.
По някое време стъпи на пода и се изправи, гола, гъвкава и безшумна като котка. Нахлузи леки панталони, навлече черната риза от метализиран плат с широки ръкави, закопча я със сребърната верижка и разтърси коса. Не се обу. Боса щеше да е по-тиха. Стъпалата й бяха малки, меки, без мазоли.
Доближи съседния хамак и разтърси Алис Нортуинд за рамото. Хъркането спря.
— Ъ? — изсумтя ксенотехничката.
— Ела — подкани я тихо Ломи Торн.
Нортуинд стъпи тежко на пода, разтърка очи и последва кибернетичката в коридора. Беше заспала с комбинезона, разтворен почти до долу. Намръщи се и го закопча.
— Какво има? — попита свадливо. Беше разчорлена и сърдита.
— Има един начин да разберем дали историята на Ройд е истина — поде предпазливо Ломи Торн. — Но на Меланта няма да й хареса. Готова ли си да участваш?
— Как? — попита Нортуинд. На лицето й се изписа интерес.
— Ела. — Кибернетичката я дръпна за ръката.
Безшумно влязоха в компютърната зала. Всички системи работеха в минимален режим. Беше тихо, нямаше никого. Потоци светлини се стичаха по кристалните канали на информационната решетка, срещаха се, сливаха се, разделяха се отново, реки от бледо сияние на непрогледно черен фон. В помещението цареше сумрак, единственият шум бе тихо бръмчене. Ломи Торн се доближи и положи ръце на клавиатурата. Шумът леко се усили.
— Какво правиш? — попита Алис Нортуинд.
— Кароли ми каза да свържа нашия компютър с този на кораба — обясни Ломи Торн, без да прекъсва работа. — Ройд искал да прегледа цялата информация за волкрините. Добре, направих го. Разбираш ли обаче какво означава това? — Докато помръдваше, ризата й се поклащаше с тих метален звук.
Изведнъж лицето на Алис Нортуинд се оживи.
— Двете системи са свързани!
— Именно. Тоест Ройд може да научи всичко за волкрините, а ние — всичко за него. — Намръщи се. — Съжалявам, че не познавам по-добре компютрите на „Нощен летец“, но мисля, че ще справя. Програмата, която инсталирах, е доста мощна — добре, че д’Бранин настоя аз да я избера.
— Можеш ли да отнемеш контрола на Ерис?
— Да му отнема контрола? — Ломи я изгледа озадачено. — Пак ли си пила, Алис?
— Не, говоря сериозно. Използвай програмата си, за да проникнеш в корабните системи, изземи контрола на Ерис и накарай „Нощен летец“ да ни се подчинява. Няма ли да сме в по-голяма безопасност, ако ние дърпаме конците?
— Може би — отвърна с нескрито съмнение кибернетичката. — Бих могла да опитам, но защо да го правя?
— За всеки случай. Не е необходимо да прибягваме до тази мярка. Просто ще знаем, че ни е по силите — при извънредни случаи.
Ломи Торн сви рамене.
— Извънредни случаи и газови гиганти. Единственото, което искам, е да се уверя, че Ройд няма нищо общо с убийството на Ласамер. — Отново отпусна ръце върху черната клавиатура и светлините на пулта оживяха. Дългите й пръсти извикваха и препращаха холографски знаци, а лицето й оставаше сериозно и замислено.
— Вътре сме — обяви. През екрана започнаха да прелитат ярки символи. На съседния монитор се появи схема на „Нощен летец“, завъртя се и се разполови — две идентични сфери с колони данни отдолу. Кибернетичката погледа известно време схемата, после я застопори в определена позиция.
— Ето тук — тя посочи — е отговорът на моя въпрос за компютъра. Можеш да забравиш идеята си за превземането на кораба, освен ако газовите гиганти сами не ни помогнат. Компютърът на „Нощен летец“ е по-умен и по-мощен от нашия. Съвсем логично, като си помислиш. Корабът е напълно автоматизиран — с изключение на Ройд.
Пръстите й се раздвижиха отново и изображенията от екрана ги последваха. Ломи Торн си подсвиркваше, сякаш за да окуражи собствената си програма.