Меланта Джирл се изправи и изтича при интеркома. Алармите продължаваха да вият.
— Капитане! — извика тя. — Какво стана?
— Не зная — отвърна гласът на Ройд. — Опитвам се да разбера. Почакай.
Меланта зачака. Кароли д’Бранин излезе в коридора и я погледна с подпухнали очи. След него се появи и Роян Кристоферис.
— Какво има? Какво е станало? — попитаха един през друг, но Меланта само поклати глава. След секунди се появиха Линдран и Данел. Учените поглеждаха изплашено запречилата входа към трети отсек преграда. Маридж-Блек, Алис Нортуинд и Ломи Торн ги нямаше и Меланта нареди на Кристоферис да отиде да провери къде са. След няколко минути той се върна.
— Агата все още е в безсъзнание. — Говореше високо, за да надвие воя на алармата. — Въздействието на лекарството не е преминало. Но все пак помръдва. Плаче насън.
— Алис и Ломи?
Кристоферис сви рамене.
— Не мога да ги намеря. Попитай приятеля си Ройд.
Алармите утихнаха и интеркомът оживя.
— Върнахме се в нормалния космос — каза Ройд, — но корабът е повреден. Компютърната зала се е разхерметизирала, докато сме били на пълна тяга. Опустошена е от вихровите течения. За щастие компютърът е продължил автоматично процеса по преместване в нормалния космос, иначе от сътресенията е можел да се разпадне целият кораб.
— Ройд — повика го Меланта, — Нортуинд и Торн са изчезнали.
— Изглежда, някой е използвал компютъра ви в момента на пробива — продължи предпазливо Ройд. — Предполагам, че са мъртви, макар да не го зная със сигурност. По молба на Меланта деактивирах повечето монитори и запазих връзка само с каюткомпанията. Не зная какво е станало. Но това е малък кораб и щом не са с вас, трябва да очакваме най-лошото. — Той спря за миг. — Ако това ще ви успокои, загинали са бързо и безболезнено.
— Ти си ги убил! — извика Кристоферис, лицето му бе зачервено от гняв. Понечи да каже още нещо, но Меланта притисна устата му с ръка. Двамата лингвисти се спогледаха многозначително.
— Капитане, знаем ли как е станало? — попита Меланта.
— Да — отвърна той неохотно.
Ксенобиологът бе разбрал намека и Меланта отдръпна ръката си и попита пак:
— Ройд?
— Меланта, може да ти прозвучи налудничаво — заговори гласът, — но изглежда, твоите колеги са отворили товарния люк на отсека. Съмнявам се, че са го направили нарочно. Използвали са системния интерфейс, за да си осигурят достъп до паметта и контрола на „Нощен летец“, и са изключили всички предохранителни системи.
— Ясно — рече Меланта. — Ужасна трагедия.
— Да. Дори повече, отколкото смяташ. Тепърва предстои да оценя щетите на кораба.
— В такъв случай да не те задържаме повече — предложи Меланта. — Всички сме дълбоко потресени и не ни е до приказки. Провери състоянието на кораба и ще продължим разговора в по-удобен момент. Съгласен?
— Да — отвърна Ройд.
Меланта изключи интеркома. Сега, на теория, устройството не действаше и Ройд не би могъл да ги вижда и чува.
— Вярваш ли му? — попита ядосано Кристоферис.
— Не зная — отвърна Меланта Джирл. — Но пък зная, че другите товарни отсеци могат да бъдат разхерметизирани също както номер три. Смятам да преместя хамака си в каютата. Съветвам тези от вас, които са във втори отсек, да направят същото.
— Умно — съгласи се Линдран. — Ще се понатъпчем, но няма как. Няма да е много удобно, но след това, което се случи, не бих могла да прекарам и една нощ в товарния отсек.
— Освен това трябва да си вземем скафандрите от четвърти товарен — предложи Данел. — Да са ни подръка. За всеки случай.
— Щом искаш — отвърна Меланта. — Възможно е всички шлюзове да се отворят едновременно. Ройд не може да ни обвини, че вземаме предпазни мерки. — Усмихна се мрачно. — След случилото се днес си извоювахме правото да действаме ирационално.
— Меланта, сега не е моментът за проклетите ти шеги — озъби се Кристоферис. Все още беше зачервен и говореше високо. — Трима души са мъртви, Агата може би никога няма да се възстанови, а останалите сме заплашени…
— Да. И все още нямаме представа какво става — посочи спокойно Меланта.
— Ройд Ерис ни избива! — изкрещя Кристоферис. — Не зная кой или какво е той, нито дали историята му е вярна, но изобщо не ми пука! Може да е хрангански мозък, или мъстящ ангел на волкрините, или пък Второто пришествие на Исус. Какво значение има това, по дяволите? Той ни избива! — Изгледа ги бавно. — Всеки от нас може да е следващият. Всеки. Освен ако… трябва да измислим някакъв план, да сложим край на това веднъж завинаги.
— Нали разбираш — рече тихо Меланта, — че няма никакъв начин да установим дали добрият капитан е изключил сензорите си тук. Би могъл да ни наблюдава и подслушва дори в този момент. Каза, че няма да го прави, и аз съм склонна да му повярвам. Но разполагаме само с неговата дума. Ти, Роян, например не си готов да я приемеш за чиста монета. Тоест, едва ли ще повярваш на всяко негово обещание. — Тя се усмихна лукаво. — Даваш ли си сметка за последствията от това, което ти казвам?