Кристоферис отвори уста и я затвори. Приличаше на голяма грозна риба. Не каза нищо, но очите му се мятаха трескаво и лицето му се зачерви още повече.
— Мисля, че схвана картинката — подметна Линдран.
— Значи останахме без компютър — обади се неочаквано Кароли д’Бранин. Гласът му беше унил.
— Боя се, че да, Кароли — отвърна Меланта.
Д’Бранин прекара разсеяно пръсти през косата си и промърмори:
— Волкрините. Как ще работим без компютъра? — Кимна замислено. — Имам един миниатюрен в каютата, от тези, дето се носят на китката, дано да свърши работа. Трябва да свърши. Ще взема данните от Ройд, ще поискам координатите на точката, в която сме излезли в нормалния космос. Извинете ме, приятели, но ще вървя. — И се отдалечи замаяно, като си мърмореше под нос.
— Не е чул и дума от това, което си казахме — отбеляза изненадано Данел.
— Представяте ли си колко ще бъде обиден, когато всички измрем? — попита Линдран. — Защото няма да има кой да му помага с неговите волкрини.
— Оставете го. — Меланта поклати глава. — Всеки понася несгодите по различен начин. Той намира спасение в манията си.
— Аха. А ние в какво да потърсим спасение?
— В търпението може би — отвърна Меланта Джирл. — Всички загинали се опитваха да открият тайната на Ройд в мига преди своята смърт. Ние не сме се опитвали. И ето, че сега обсъждаме тяхната кончина.
— Това не ти ли се струва подозрително? — попита Линдран.
— Много — призна Меланта. — Дори открих метод да подложа на изпитание подозренията си. Един от нас може да направи нов опит, за да потвърди историята на капитана. Ако умре, ще знаем отговора. — Сви рамене. — Простете, че не смятам аз да съм тази, която ще се опита. Но не спирам никой от вас, ако изрази желание. Ще наблюдавам резултата с интерес. А дотогава, отивам да си преместя хамака и да поспя. — Обърна се и тръгна.
— Арогантна кучка — отбеляза впечатлено Данел.
— Наистина ли смятате, че той може да ни чува? — попита шепнешком Кристоферис.
— Всяка думичка — отвърна Линдран и се усмихна на объркването му. — Хайде, Данел, да си преместим леглото на някое по-безопасно място.
Той поклати глава.
— Но… — Кристоферис отново задиша тежко. — Трябва да направим нещо. Някакъв план. Да организираме защита.
Линдран го изгледа със смразяващ поглед и дръпна Данел към коридора.
— Меланта? Кароли?
Тя се събуди почти веднага, разтревожена от шепнещия глас, и седна в тясното единично легло. Притиснат до нея, Кароли д’Бранин изпъшка сънено и се прозя.
— Ройд? — попита тя. — Сутрин ли е?
— Меланта, лежим в дрейф на три светлинни години от най-близката звезда — отвърна тихият глас от стените. — В подобни обстоятелства думата сутрин е лишена от точен смисъл. Но да, сутрин е.
Меланта се засмя.
— Лежим в дрейф значи? Какви са щетите?
— Сериозни, но не опасни. Трети отсек е разрушен напълно и виси от кораба ми като счупено яйце, но повредата е изолирана. Двигателите са невредими, а компютърът на „Нощен летец“, изглежда, не е пострадал при унищожаването на вашия. Боях се, че може да е станало. Чувал съм за феномени като електронна мозъчна смърт.
— Какво? Ройд ли е? — попита го сънено д’Бранин.
Меланта го погали нежно.
— Ще ти разкажа по-късно, Кароли. Заспивай. Ройд, тонът ти е сериозен. Има ли още?
— Меланта, страхувам се за обратния полет — продължи Ройд. — Когато включа звездния двигател, потокът ще попадне върху части от кораба, които не са конструирани да го издържат. Има сериозни конструктивни дефекти, но въпросът с поточните сили е от жизнено значение. Особено ме тревожи изолацията на трети отсек. Проведох някои тестове, но не съм сигурен дали ще издържи при по-голямо напрежение. Ако се пропука, целият кораб ще се сцепи през средата. Двигателите ще се изключат, а останалото… дори животоподдържащата система да оцелее, скоро всички ще умрем.
— Разбирам. Има ли нещо, което можем да направим?
— Да. Не е трудно откритите части да се подсилят. Външната обшивка, разбира се, е бронирана, за да издържа на силите на изкривяване. Можем да я използваме и да направим нещо като груб щит, който според изчисленията ми ще издържи. Ще въведем и някои корекции в конструкцията. При отварянето на шлюза са откъснати големи парчета от обшивката, но все още са наблизо, някои само на километър-два от нас, и могат да се използват.