Докосването му беше като нежно и горещо погалване по шията.
Измина повече от час, преди да се сетят за него. Кароли д’Бранин пръв забеляза, че го няма, повика го по интеркома и не получи отговор. Обсъди това с останалите.
Ройд Ерис отдалечи скутера си от бронирания лист, който тъкмо бе монтирал. През лицевото стъкло Меланта Джирл забеляза, че се е намръщил.
И в този момент се появиха звуците.
Писклив вик на болка и страх, последван от стонове и хлипане. Ужасни влажни звуци, като от човек, който се задавя в собствената си кръв. Всички ги чуха. Звуците ечаха в шлемовете им. Единственото, което успяха да различат, бе думата „помощ“.
— Това е Кристоферис! — чу се женски глас. Линдран.
— Ранен е — добави Данел. — Вика за помощ. Не чувате ли?
— Къде…? — неясно кой.
— На кораба — отвърна Линдран. — Сигурно се е върнал на кораба.
— Този глупак! — изруга Ройд Ерис. — Предупреждавах ви…
— Отиваме да проверим — заяви Линдран. Данел освободи парчето, което теглеха, и завъртя кормилото. Скутерът им се насочи към „Нощен летец“.
— Спрете! — нареди Ройд. — Аз ще се върна в моята част и ще проверя какво е станало. Не бива да влизате в кораба. Останете отвън, докато не получите разрешение.
Ужасните звуци продължаваха и продължаваха.
— Върви по дяволите! — сряза го Линдран по интеркома.
Кароли д’Бранин също бе подкарал скутера си след лингвистите, но се намираше по-далече от кораба.
— Ройд, какво искаш да кажеш, нали трябва да му помогнем? Той е ранен, не чуваш ли? Моля те, приятелю.
— Не — упорстваше Ройд. — Кароли, спри! Ако Роян се е върнал сам на кораба, вече е мъртъв.
— Откъде знаеш? — попита Данел. — Ти ли го направи? Поставил си клопка, в случай че не ти се подчиним?
— Не — отрече Ройд. — Чуйте ме. Вече не можете да му помогнете. Само аз бих могъл да го спася, но той не ме послуша. Повярвайте ми. Спрете. — В гласа му се долавяше отчаяние.
В далечината скутерът на д’Бранин забави ход. Лингвистите не спряха.
— Вече те слушахме достатъчно — заяви Линдран. Почти трябваше да вика, за да надвие крясъците и стенанията, ужасните мляскащи звуци, накъсани от молби за помощ. Вселената бе изпълнена с агония. — Меланта — продължи Линдран, — постарай се Ерис да остане там, където е сега. Ще влезем предпазливо и ще открием какво е станало вътре, но не искам той да се добира до пулта за управление. Ясно ли е?
Меланта Джирл се поколеба. Ужасните звуци я блъскаха в главата. Беше й трудно да се съсредоточи.
Ройд извъртя скутера си към нея и тя почувства втренчения му поглед.
— Спри ги — помоли той. — Меланта, Кароли, заповядайте им. Не искат да ме послушат. Те не знаят какво правят. — Очевидно се измъчваше.
— Добре, Ройд, прибери се вътре — склони Меланта, взела внезапно решение. — Направи каквото е нужно. Аз ще се опитам да ги забавя.
— Ти на коя страна си? — провикна се Линдран.
Ройд й кимна, но Меланта вече беше потеглила. Скутерът й се отдалечи от района с отломките, после се насочи право към машинното на „Нощен летец“.
Но още докато се приближаваше, тя осъзна, че вече е закъсняла. Лингвистите имаха голяма преднина и нямаше как да навакса.
— Не отивайте там — опита се да ги спре тя. — Кристоферис е мъртъв.
— Ако е така, значи призракът му вика за помощ — отвърна Линдран. — Когато са те сглобявали, сигурно са ти повредили гените, кучко.
— На кораба дебне опасност.
— Кучка — бе техният отговор.
Кароли също се намеси.
— Приятели, трябва да спрете. Моля ви, умолявам ви. Нека да го обсъдим заедно.
В отговор само ужасните звуци.
— Аз съм ваш началник — продължи той, — нареждам ви да останете отвън. Чувате ли ме? Заповядвам ви, с правото, дадено ми от Академията за човешко познание. Моля ви, приятели, моля ви.
Меланта безпомощно гледаше как Линдран и Данел изчезват в дългия тунел на машинното.
Малко по-късно спря скутера пред черната паст на входа. Дали да ги последва на борда? Би могла да ги настигне, преди да отворят въздушния шлюз.
Гласът на Ройд, дрезгав контрапункт на ужасните звуци, отговори на незададения й въпрос.
— Стой, Меланта. Не продължавай нататък.
Тя погледна назад към него. Скутерът му се приближаваше.
— Какво правиш тук? Ройд, използвай твоя шлюз. Трябва да влезеш вътре!
— Меланта — продължи той със спокоен глас, — не мога. Шлюзът отказва да се отвори. Главният шлюз на машинното е единственият с ръчно задействане. Изолиран съм отвън. Не искам ти и Кароли да влизате в кораба, докато не се прибера в командния център.
Меланта надзърна в сенчестия свод на машинното, където бяха изчезнали лингвистите.
— Какво ще…
— Меланта, помоли ги да се върнат. Може би още има време.