Отне му страшно много време да отвори шлюза. Докато чакаше разтреперан, пулсът му започна да се забавя. Звуците зад него бяха утихнали и нямаше никакви признаци от преследване. Той си наложи да се овладее, а когато влезе в камерата и затвори люка, дори се почувства в известна безопасност.
Кой знае защо, вече не можеше да си спомни от какво толкова се е изплашил.
Освен това го досрамя: да избяга така, да изостави Линдран. И за какво? Какво толкова го бе стреснало? Една празна стая? Шумове от стената? За всяко от тези неща си имаше напълно рационално обяснение. Просто нещастният Кристоферис беше някъде другаде на кораба, това беше всичко, скрил се беше, болеше го и молеше за помощ по интеркома.
Данел разтърси глава. Линдран щеше да го спука от подигравки. Никога нямаше да забрави постъпката му. Най-добре беше да се върне и да й се извини. Това щеше да оправи донякъде нещата. Изпълнен с нова решимост, той спря изпразването на шлюза. Въздухът, напуснал камерата, започна да се връща с мощно свистене.
Докато вътрешният люк се отместваше, Данел за миг изпита нов пристъп на паника, внезапна ужасяваща мисъл, че нещо страшно може да е изпълзяло от каюткомпанията и да го дебне в коридорите на „Нощен летец“. Но събра волята си в юмрук и пропъди страха.
Когато излезе навън, Линдран вече го очакваше.
Не виждаше нито гняв, нито презрение в странно спокойното й лице, но въпреки това се доближи до нея и се опита да помоли за прошка.
— Не зная защо не можах да…
Тя измъкна с грациозен жест скритата си зад гърба ръка. Ножът блесна в убийствена дъга и едва сега Данел най-сетне забеляза прегорената в скафандъра й дупка, все още димяща, точно между гърдите.
— Твоята майка? — попита невярващо Меланта Джирл.
— Тя може да чуе всяка наша дума — отвърна Ройд. — Но в този момент това едва ли има значение. Роян вероятно е направил нещо много глупаво и много опасно. И сега тя е твърдо решена да ви избие всички.
— Тя, тя, какво искаш да кажеш? — намеси се д’Бранин изплашено. — Ройд, нали не намекваш, че майка ти е още жива? Ти каза, че е умряла, преди да се родиш.
— Така е, Кароли — отвърна Ройд. — И не те излъгах.
— Зная — потвърди Меланта. — Но и не ни каза цялата истина, нали?
Ройд кимна.
— Мама е мъртва, но нейният… призрак все още съществува и вдъхва живот на моя „Нощен летец“. — Той въздъхна. — Може би ще е по-точно, ако кажа: нейният „Нощен летец“. Моят контрол над кораба е почти незначителен.
— Ройд — обади се д’Бранин, — призраците не съществуват. Те не са истински. Няма живот след смъртта. Моите волкрини са по-реални от всякакви призраци.
— Аз също не вярвам в призраци — заяви твърдо Меланта.
— Наречете го както искате тогава — рече Ройд. — Моят термин не е по-лош от всеки друг. Реалността не се променя от терминологията. Майка ми, или някаква част от нея, живее на „Нощен летец“ и иска да избие всички ви, както е убивала и други преди вас.
— Ройд, говориш небивалици — почти проплака д’Бранин.
— Тихо, Кароли. Остави на капитана да обясни.
— Да — рече Ройд. — „Нощен летец“ е много, много усъвършенстван кораб. Автоматизиран, с възможност за самовъзстановяване, просторен. Такъв трябва да бъде, щом майка ми е искала да се отърве от екипажа. Както вече ви споменах, бил е построен на Нюхолм. Не съм пътувал дотам, но доколкото знам, нюхолмската технология е много напреднала. Съмнявам се, че на Авалон биха могли да построят такъв кораб. Има само няколко свята с подобни възможности.
— На въпроса, капитане.
— На въпроса… става дума за компютри, Меланта. Те трябва да са изключително мощни. И са, повярвай ми. Ядро с кристална матрица, лазерна информационна решетка, пълно сензорно оборудване и… някои лични качества.
— Да не се опитваш да ни кажеш, че на „Нощен летец“ има изкуствен интелект? Ломи Торн подозираше нещо подобно.
— И грешеше — отсече Ройд. — Корабът ми не притежава изкуствен интелект, не и в смисъла, в който аз го разбирам. Но е нещо доста близко. Компютърът има възможност за вграждане на жива личност. Майка ми е натъпкала централния кристал със собствените си спомени, желания, прищевки, с любовта и… омразата си. Разбирате ли защо е могла да повери образованието ми на компютъра? Знаела е, че няма да ме отгледа, както би го направила тя, че ще притежава нужното търпение. Програмирала го е и за някои други неща.