— Волкрините. О! Волкрините!
Пръстенът от термоядрени двигатели покрай стената на тунела се озари с бледо сияние. Меланта Джирл чу Ройд да си поема рязко въздух и завъртя силно кормилото на скутера.
— Побързайте! — извика на останалите. — „Нощен летец“ се готви да се премести.
На една трета от дългия тунел на машинното Ройд успя да се изравни с нея. Заедно профучаха покрай цилиндричните звездни двигатели и кибермрежи право към мъждиво осветения шлюз и неговия страховит пазач.
— Когато стигнем шлюза, се прехвърли на моя скутер — нареди Ройд. — Искам да съм със скафандър и оръжие, а шлюзът няма да побере два скутера.
Меланта Джирл рискува един поглед назад и извика:
— Кароли? Къде си?
— Отвън, приятели — дойде отговорът. — Не мога да дойда. Простете ми.
— Трябва да се държим заедно!
— Не — възрази д’Бранин, — не мога да рискувам, не и когато сме толкова близо. За мен това ще е най-голямата трагедия, Меланта. Да съм толкова близо и да се проваля. Не ме е страх от смъртта, но искам преди това да ги видя, най-сетне, след всички тези години.
— Майка ми се готви да премести кораба — намеси се Ройд. — Кароли, ще останеш сам насред космоса.
— Ще чакам — отвърна д’Бранин. — Моите волкрини ще дойдат, искам да ги чакам тук…
И гласът му заглъхна.
Шлюзът беше пред тях. Двата скутера забавиха и спряха. Ройд Ерис се наведе към контролното табло, докато Меланта Джирл се прехвърляше зад него. Щом люкът се отмести встрани, влязоха в шлюза със скутера.
— Отвори ли се вътрешният люк — започва се — обясни със спокоен глас Ройд. — По-тежките мебели са или вградени, или закрепени за пода и стените, но не и предметите, донесени от твоите хора. Майка ми ще ги използва като оръжия. И се пази от вратите, шлюзовете и всякакви уреди, свързани с компютъра на „Нощен летец“. Необходимо ли е да те съветвам да не разкопчаваш скафандъра?
— Едва ли — рече тя.
Ройд сниши скутера и краката му застъргаха с метален стон по пода.
Вътрешният люк се отмести със свистене и Ройд натисна газта.
Вътре вече ги очакваха Данел и Линдран, плуваха в кървава мъгла. Данел бе разпран от гърлото до слабините и червата му се поклащаха като гнездо бледи раздразнени змии. Линдран продължаваше да стиска ножа. Двамата се рееха съвсем близо един до друг, с грациозност, каквато не притежаваха приживе.
Ройд вдигна предната манипулаторна ръка и подаде газ. Данел се удари в стената и остави кървава диря, от корема му се изсипа нова порция лъскави черва. Линдран изпусна ножа. Ройд профуча покрай тях и продължи навътре през облак от ситни капчици кръв.
— Аз ще те пазя отзад — каза Меланта, обърна се и опря гърба си в неговия. Двата трупа вече бяха на десетина метра зад тях. Ножът се рееше във въздуха. Тя понечи да каже на Ройд, че всичко е наред, когато острието внезапно се завъртя и се стрелна след тях, сграбчено от невидима ръка.
— Извий! — викна тя.
Скутерът се люшна рязко на една страна. Ножът ги подмина с цял метър и отскочи със звън от стената.
Но не падна. Отново ги последва.
Отпред вече се виждаше каюткомпанията. Потънала в мрак.
— Вратата е твърде тясна — извика Ройд. — Ще трябва да оставим…
Не можа да довърши. Скутерът се удари в рамката на вратата и двамата излетяха от седалката.
За един кратък миг Меланта се носеше безпомощно, светът се въртеше пред очите й и тя се опитваше да определи къде е горе и къде долу. Ножът се заби в нея, разпори скафандъра над рамото и сряза до костта.
— По дяволите! — изкрещя Меланта. Ножът се завъртя пред очите й, разпръскваше кървави капчици.
Меланта се пресегна светкавично, сграбчи го, изпъшка и го изтръгна от невидимата ръка, която го държеше.
Ройд се бе навел над пулта на скутера и ровеше в настройките. В мрака зад него Меланта зърна да се изправя получовешки силует.
— Ройд!
Съществото държеше малък лазер. Блесна тънък сноп и удари Ройд право в гърдите.
Той натисна едно копче. Тежкокалибрената лазерна резачка на скутера оживя, от дулото й бликна ослепителна струя, разтопи оръжието на Кристоферис и изгори дясната му ръка и част от гърдите. Лъчът продължи през зейналия отвор и остави димящо петно на отсрещната стена.
Ройд отново промени настройките и започна да изрязва отвор.
— След по-малко от пет минути ще сме оттатък.
— Ти как си?
— Нищо ми няма. Скафандърът ми е с по-дебела броня от вашите, а лазерът му беше слабичък.
Меланта насочи вниманието си към коридора.
Лингвистите пълзяха към тях, по един от всяка страна на коридора. Тя раздвижи мускули. Болката в рамото бе почти нетърпима. Иначе се чувстваше достатъчно силна, за да се справи с тях.