— Труповете ни наближават — каза на Ройд. — Аз ще се заема.
— Смяташ ли, че е разумно? Те са двама.
— Аз съм подобрен модел — отвърна Меланта, — а те са мъртви. — Отскочи от скутера и се понесе в изящна траектория към Данел. Мъртвият лингвист вдигна ръце, за да я спре. Тя ги изблъска настрани, изви едната назад и я чу да се троши, след което заби ножа в гърлото му, преди да си даде сметка, че усилието е напразно. От раната бликна разширяващ се облак кръв, но Данел продължи да размахва ръце към нея. Зъбите му тракаха отвратително.
Меланта измъкна кожа, сграбчи Данел през кръста и го хвърли с все сила по коридора. Той се превъртя и изчезна в облака на собствената си кръв.
Меланта полетя в противоположна посока, като лекичко се завъртя.
Ръцете на Линдран я уловиха отзад.
Ноктите й задраскаха по лицевото стъкло, докато от тях не рукна кръв. По стъклото потекоха червени реки.
Меланта я улови за едната ръка, завъртя я и я оттласна. Линдран профуча по коридора и се блъсна в своя доскорошен любовник и колега. Меланта отлетя в противоположна посока, разперила ръце, за да се стабилизира.
— Готов съм — каза Ройд.
Меланта се извърна и погледна. В стената на каюткомпанията зееше димящ отвор с диаметър около метър. Ройд изключи лазера, улови се за рамката на вратата и се оттласна към него.
Писклив, ужасяващо силен звук прониза главата й и тя се преви от мъчителна болка. Езикът й се стрелна машинално и изключи външния микрофон. Настъпи божествена тишина.
В каюткомпанията валеше. Кухненски прибори, стъклария и чинии, късчета човешка плът, всичко това се носеше на талази из помещението и отскачаше от бронирания скафандър на Ройд. Готовата да го последва Меланта неволно се отдръпна назад. Смъртоносният дъжд щеше да я нареже на парчета в неподсиления й скафандър.
Ройд стигна отсрещната стена и изчезна в тайната секция на кораба.
Меланта остана сама.
„Нощен летец“ се раздвижи и внезапното ускорение създаде кратко усещане за гравитация. Меланта се претърколи на една страна. Раненото й рамо се удари болезнено в скутера.
Вратите на коридора се отвориха.
Данел и Линдран отново се прокрадваха към нея.
„Нощен летец“ беше далечна звезда, озарявана от термоядрените си двигатели.
Мрак и студ ги обгръщаха от всички страни, а под тях зееше бездната на Темптърския воал, но Кароли д’Бранин не изпитваше никакъв страх. Чувстваше се странно променен.
— Те идват — прошепна той. — Дори аз, който не притежавам никакви псионични способности, мога да го почувствам. Крейските телепати са били прави, те могат да бъдат усетени от светлинни години. Невероятно!
Агата Маридж-Блек изглеждаше смалена и смазана.
— Волкрините… — промърмори тя. — Каква полза за нас от тях? Не ми е добре. Кораба ни го няма. Д’Бранин, главата ме боли ужасно. — Тя изстена. — Тейл казваше, точно след като го инжектирах… казваше, че главата го боли неистово. Непоносимо.
— Тихо, Агата. Не се страхувай. Нали съм тук с теб. Мисли за това, на което ще станем свидетели, само за това и за нищо друго!
— Чувствам ги — рече психоаналитичката.
Д’Бранин бе завладян от ентусиазъм.
— Чудесно. Имаме скутер. Ще идем при тях. Насочвай ме.
— Да — съгласи се тя. — О, да.
Гравитацията се възстанови и вселената стана почти нормална.
Меланта падна, претърколи се и скочи като котка.
Летящите предмети изтрополиха на пода.
От фина мъгла кръвта се превърна в хлъзгав слой по пода.
Двата трупа рухнаха и останаха да лежат неподвижно.
Ройд се свърза с нея по интеркома и каза само:
— Успях.
— Забелязах — отвърна тя.
— Сега съм на главния пулт. Възстанових гравитацията с ръчна команда и се опитвам да изключа колкото се може повече компютърни функции. Но все още не сме в пълна безопасност. Мама ще се опита да намери начин да ме заобиколи. В момента й противодействам само с груба сила. Не мога да си позволя да пропусна и най-малката подробност и ако дори за миг изгубя концентрация… Меланта, пробит ли е скафандърът ти?
— Да. Срязан е на рамото.
— Смени го с друг. Веднага! Мисля, че блокирах шлюзовите врати, но не бива да рискуваме.
Меланта вече тичаше по коридора към товарния отсек, където държаха скафандрите.
— След като се преоблечеш — продължи Ройд, — пъхни труповете в рециклиращата инсталация. Капакът е близо до шлюза към машинното, вляво от таблото. Хвърли за преработка всички други неща, които не са от крайна необходимост — изследователски инструменти, книги, записи, прибори…
— Ножове — подметна Меланта.
— Най-вече.
— Телекинезата може ли все още да бъде заплаха, капитане?