— Престани да предполагаш какво мислят хората! — прекъсва го безцеремонно тя.
Андерш кимва и отива да види Агнес. Тя седи до кукленската си къщичка с гръб към него и четка за коса в ръка. Сресала е всичките си кукли и ги е струпала една върху друга на едно от кукленските креватчета.
— Много добра работа! — хвали я той.
Агнес се обръща, показва му четката за коса и за няколко секунди го поглежда в очите.
Той сяда до нея и обгръща с ръка тънките й рамене. Тя веднага се отдръпва.
— Значи сега всички спят — отбелязва весело Андерш.
— Не! — отсича детето.
— Какво правят тогава куклите?
— Гледат! — отговаря Агнес и посочва нарисуваните им широко отворени очи.
— Искаш да кажеш, че не могат да спят, докато гледат? Можеш да се престориш…
— Те гледат! — повтаря тя и тревожно върти глава.
— Да, виждам — отвръща с успокояващ глас той. — Но тъй като вече си лежат в леглото, както трябва да бъде, и това е много добре…
— Ау, ау, ау… — започва да повтаря Агнес, да върти глава и да пляска с ръце.
Андерш я прегръща силно, целува я по главичката и й прошепва, че наистина се е справила много добре с куклите. Телцето й се отпуска, тя се успокоява и започва да си реди по пода части от „Лего“.
На вратата се звъни. Андерш поглежда за последно към дъщеря си и отива да отвори.
Външната лампа разкрива висок мъж с костюм, мокри панталони и разкъсан джоб. Косата му е чуплива и разрошена. На бузите му има трапчинки. Очите му гледат сериозно.
— Андерш Рьон? — пита той с фински акцент.
— Да. С какво мога да ви помогна? — пита Андерш.
— Аз съм от Отдела за криминални разследвания към Националната полиция — представя се мъжът и показва полицейската си карта. — Може ли да вляза?
116
Андерш се вторачва в мъжа, застанал на прага му, и за един кратък миг се изпълва със страх. Отваря вратата и го кани в дома си, но докато го пита дали би желал чашка кафе, през главата му минават всевъзможни причини за посещение на полицията.
Петра се е свързала с някой център за защита от домашно насилие и е проговорила? Роланд Бролин е изфабрикувал някакво скалъпено обвинение срещу него? Някой в болницата най-сетне е разбрал, че той изобщо не е квалифициран за работата, която са му поверили да върши?
Високият инспектор се представя като Юна Лина и отказва кафето. Влиза направо в дневната и се отпуска на един от фотьойлите. Оглежда Андерш приятелски, но критично — по начин, който го кара да се чувства гост в собствения си дом.
— В момента замествате Сусан Йелм в строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия към Льовенстрьомската болница — изрича накрая, но това звучи по-скоро като констатация, а не като въпрос.
— Точно така — кимва Андерш.
— Какво мислите за Юрек Валтер?
Аха, значи цялата тази работа била за Юрек Валтер!
Андерш се успокоява и отговаря надменно:
— Нямам право да обсъждам пациентите си с външни лица!
— Говорили ли сте с него? — продължава да го разпитва мъжът, като го гледа изпитателно.
— В строго охраняваното психиатрично отделение не се практикува терапия с разговори — отговаря Андерш и прокарва ръка през късата си коса. — Но пациентите, разбира се, говорят.
Юна Лина се привежда напред.
— Нали сте наясно, че Върховният съд приложи допълнителни ограничения за Юрек Валтер, защото го прецени като крайно опасен?
— Разбира се — отвръща Андерш. — В крайна сметка всичко е въпрос на тълкуване. Моя отговорност като лекар е да балансирам между ограниченията и лечението.
Инспекторът кимва.
— Значи ви е помолил да пуснете негово писмо.
За момент Андерш губи самообладание. Но бързо идва на себе си, като си напомня, че той е човекът с властта в отделението, човекът, който взема решенията във връзка с пациентите.
— Да — отговаря наперено. — Наистина пуснах едно негово писмо. Прецених, че това е подходящ начин за изграждане на доверие помежду ни.
— Прочетохте ли писмото, преди да го изпратите?
— Да, естествено. И той беше наясно, че ще го прочета. Не беше нищо особено.
Зениците на инспектора се разширяват и сивите му очи потъмняват.
— Какво по-точно се казваше в него? — пита.
Андерш не е много сигурен дали Петра е влязла в дневната, но има усещането, че тя стои зад него и ги наблюдава.