По челото на Натан Полок избиват капчици пот.
Откъм високоговорителите до тях достига басово боботене, следвано от продължителна въздишка, разделена на неясни срички.
— Чуйте! — възкликва Юна.
И членовете на тайната група чуват бавна въздишка, съвсем несъзнателно родена от някаква мисъл. Юрек Валтер не използва ларинкса си — движи само устни и език, докато издишва.
Йохан измества леко една от кривите на вълните, а после става ухилен от стола си, когато сегментът с шепота започва да се повтаря отново и отново.
— Но какво казва той? — възкликва напрегнато Натан Полок. — Прилича на нещо като „Ленин“!
— Ленинск! — ахва ококорена от изумление Корин.
— Какво? — поглежда я Полок.
— Има един град на име Ленинск-Кузнецки — пояснява тя. — Но тъй като той вече спомена за червена глина, мисля, че е имал предвид тайния град!
— Какъв таен град? — поглежда я подозрително Полок.
— Днес космодрумът „Байконур“ е известен в цял свят — продължава с обясненията тя, — но преди петдесет години градът се е наричал Ленинск и е бил свръхсекретен!
— Да, Ленинск в Казахстан — кимва Юна Лина. — Детските спомени на Юрек Валтер са от Ленинск!
Корин сяда обратно на масата, втъква един паднал кичур коса зад ухото си и обяснява на колегите си:
— В онези години Казахстан е бил част от Съветския съюз. Бил е толкова рядко населен, че е било напълно възможно да се изгради цял град, без никой да забележи! Тогава надпреварата във въоръжаването е била в разгара си и руснаците са имали нужда от изследователски бази и площадки за изстрелване на космически ракети.
— Но днес Казахстан е член на Интерпол! — отбелязва с блеснали очи Полок.
— Ако успеят да ни предоставят истинското име на Юрек, постепенно ще успеем да сглобим миналото му — кимва Юна. — И това вече ще бъде същинското начало на нашия лов!
— Не мисля, че колегите там ще срещнат особени затруднения — изрича Корин. — Вече разполагаме с място и приблизителна възраст на Юрек от онова време. Знаем, че пристига в Швеция през 1994 година. Разполагаме с негови снимки, документирали сме белезите по тялото му и…
— Разполагаме преди всичко с неговите ДНК и кръвна група! — прекъсва я Полок.
— Значи семейството на Юрек или е било част от местното казахстанско население, или е било от учените, инженерите и военните, изпратени там от Русия.
— Веднага се заемам да събера заедно всичко, с което разполагаме! — провиква се въодушевено Натан Полок.
— Аз пък ще се опитам да се свържа с Комитета за национална сигурност на Казахстан — казва Корин. — Юна, искаш ли да…
Млъква и го поглежда въпросително. Юна среща погледа й и кимва. После грабва палтото си от близкия стол и се насочва към антрето на апартамента.
— Накъде? — подвиква след него Полок.
— Трябва да поговоря със Сусан Йелм — провиква се в отговор инспекторът.
125
Докато Корин говореше за учените, изпращани в изпитателния космически център в Казахстан, Юна си спомни за разговора със Сусан Йелм в полицейската кола. Точно преди дъщеря й да се разкрещи откъм линейката, той я беше попитал дали си спомня адреса от писмото на Юрек.
Сусан отговори, че адресът бил на пощенска кутия, и докато се опитваше да си спомни името на получателя, внезапно промърмори, че не било руско.
От къде на къде именно руско?
Сега инспектор Юна Лина показва служебната си карта на охраната и двамата поемат през женското отделение на затвора „Кроноберг“ заедно.
Охранителят спира пред дебела метална врата и Юна поглежда през прозорчето. Сусан седи неподвижна, със затворени очи. Устните й мърдат, като че ли тихичко се моли.
Когато вратата се отключва, тя се стряска и отваря очи. А при вида на Юна започва да полюлява горната част на тялото си. Счупената й ръка е в гипс, другата притиска стомаха й.
— Трябва да говоря с вас за… — започва инспекторът.
— Кой сега ще пази децата ми? — прекъсва го отчаяно тя.
— Те вече са с баща си — отговаря й Юна и я поглежда в изпълнените с болка очи.
— Не, не! Той не разбира! Той нищо не знае! Никой не знае! Трябва да направите нещо! Не можете просто така да ги оставите с него!
— Прочетохте ли писмото, което ви даде Юрек? — пита директно Юна Лина.
— Да, прочетох го — прошепва тя.