— До адвокат ли беше адресирано?
Тя го поглежда и дишането й се поуспокоява, когато отговаря:
— Да.
Юна присяда до нея на койката и тихо пита:
— Защо не го изпратихте?
— Защото не исках той да се измъкне оттам — отговаря смутено тя. — Не желаех да му давам и най-малкия шанс! Надали бихте ме разбрали. Никой не би могъл!
— Аз съм човекът, който го арестува, но…
— Всички ме мразят — продължава тя, без да го слуша. — Аз също се мразя. Нищо не виждах. Не исках да убивам онази полицайка, но вие изобщо не трябваше да идвате! Не трябваше да се опитвате да ме намерите, не трябваше…
— Помните ли адреса на получателя? — прекъсва я Юна.
— Изгорих писмото. Мислех, че с това всичко ще свърши. Не знам как изобщо съм могла да си го помисля!
— До адвокатска фирма ли е трябвало да бъде изпратено? — продължава да пита Юна.
Изведнъж Сусан се разтреперва и започва да вие неистово:
— Кога мога да видя децата си? Трябва да им кажа! Всичко, което направих, беше за тях! Дори да не ме разберат, дори да ме намразят…
— До юридическа фирма „Розенхане“ ли беше адресирано?
Тя го поглежда с налудничав поглед, сякаш вече е забравила за присъствието му.
— Да, същото — промърморва.
— Когато предния път ви питах за това, вие казахте, че името на получателя не било руско — казва Юна. — От къде на къде точно руско?
— Защото веднъж Юрек ми проговори на руски.
— Какво ви каза?
— Не, не издържам повече! Аз…
— Сигурна ли сте, че говореше точно руски?
— Каза толкова ужасни неща…
126
Сусан Йелм скача като обезумяла и се качва на леглото. Обърнала гръб на инспектора, тя се разридава и се опитва да скрие лицето си със здравата си ръка.
— Сусан, седни, моля те! — изрича тихо и успокоително той.
— Той не трябва, той не трябва… — хълца жената.
— Скрила си цялото си семейство в мазето, защото си се страхувала от Юрек, нали?
Сусан го поглежда и започва да крачи напред-назад по леглото, като нарежда:
— Никой не искаше да ме чуе, но аз знам, че той говореше истината! Усетила съм изпепеляващия му огън върху себе си!
— На твое място аз бих постъпил по абсолютно същия начин! — казва напълно искрено Юна. — Ако смятах, че по този начин наистина ще защитя семейството си от Юрек Валтер, безсъмнено бих сторил същото!
Сусан спира на място, поглежда го изненадано и започва да разказва:
— Трябваше да направя на Юрек инжекция със „Зипадера“. Малко преди това му беше дадено силно успокоително и той лежеше на леглото си. Не можеше да помръдне. Свен Хофман отвори вратата на килията му, аз влязох и направих инжекцията в мускула на задните му части. Докато слагах отгоре парчето лейкопласт, му обясних, че не искам да имам нищо общо с неговото писмо. Казах му, че няма да го изпратя. Не признах, че вече съм го изгорила, само казах…
Изведнъж тя млъква и се опитва да се овладее, преди да продължи. Задържа ръка върху устата си, сваля я и изрича:
— Юрек внезапно отвори очи, погледна ме унищожително и започна да говори на руски. Нямам представа дали знаеше, че го разбирам. Никога не съм му казвала, че преди съм живяла в Санкт Петербург…
Пак прекъсва и свежда глава.
— И какво ти каза? — подканя я Юна.
— Обеща ми да разпори Елен и Анна… и да ме накара да избера коя от двете да бъде наказана с бавна смърт чрез изтичане на кръвта — отвръща Сусан и се усмихва, за да не се разпадне отново. — Знам, че пациентите в психиатрията говорят всякакви ужасии и ние, лекарите сме принудени да се примиряваме с всевъзможни заплахи. Но с Юрек нещата стояха доста по-различно.
— Сигурна ли си, че е говорил именно руски? А не например казахски?
— Разбира се! Не само че говореше на руски, но и руският му беше необичайно изискан, все едно слушам някой професор от университета „Ломоносов“!
— Казала си му, че не искаш да имаш нищо общо с неговото писмо — повтаря Юна. — Да не би да е имало и други писма?
— Само още едно — онова, на което той беше написал отговор.
— Значи първо той е получил писмо, така ли?
— Да. Беше адресирано до мен и беше от адвокат, който му предлагаше да се запознае със случая му, за да прецени възможностите за преразглеждане на делото.