— И ти го връчи на Юрек, така ли?
— Да. Но и аз самата не знам защо го направих. Сигурно съм си мислела, че това е изконно човешко право. Обаче той не е човек!
Тук Сусан се разплаква и прави крачка назад върху леглото.
— Опитай се да си спомниш какво…
— Искам си децата! Не мога да издържам повече! — започва отново да хленчи тя и да крачи напред-назад по леглото. — Той ще им причини нещо!
— Нали знаеш, че Юрек е заключен в строго охраняваното…
— Ха! Само когато поиска! — прекъсва го внезапно тя и се олюлява върху леглото. — Той надхитря всички ви! Може да си влиза и излиза когато си поиска!
— Сусан, това не е вярно и ти много добре го знаеш! — изтъква меко Юна. — За изминалите тринайсет години Юрек нито веднъж не е напускал строго охраняваното психиатрично отделение!
Тя го поглежда и с пресъхнали, напукани устни промълвя:
— Нищо не знаеш… Нали? — изсмива се истерично. — Май наистина нищо не знаеш!
Примигва с пресъхналите си очи, вдига трепереща ръка, за да отметне падналия върху лицето й кичур, и внезапно притихнала, изрича:
— Видях го на паркинга пред болницата. Просто стоеше там и ме гледаше.
Леглото под краката й изскърцва и тя се подпира с ръка на стената, за да не падне.
— Виж какво, давам си сметка, че заплахите му са… — опитва се да я успокои Юна.
— Ти си пълен глупак! — изревава внезапно тя. — Виждала съм името ти, написано на стъклото на прозорчето!
Прави крачка напред, плъзва се от леглото, удря тила си в металната рамка и се срива безжизнено на пода.
127
Корин оставя телефона си на масата и поклаща глава. Уханието на скъпия й парфюм облива приятно Натан Полок.
Той я чака да приключи разговора, за да я попита дали не би имала нещо против да излезе някой път с него на вечеря.
— Никой не знае нищичко за Юрек — съобщава тя. — Говорих с Антон Тахиров от Комитета за национална сигурност на Казахстан. Отговори ми, че Юрек Валтер не е жител на Казахстан по-бързо, отколкото бих могла да отворя лаптопа си. Аз бях изключително учтива и го помолих да проучи въпроса още веднъж, но той очевидно се обиди и заяви, че и в Казахстан имат компютри.
— Сигурно просто не умее да разговаря с жени — промърморва Полок.
— А когато се опитах да обясня на господин Тахиров, че проверката на ДНК обикновено отнема време, той заяви, че там разполагали с най-модерната система в света. Очевидно просто се опитваше да се отърве от мен колкото е възможно по-бързо!
— Значи дори не са проверили.
— Може би. Обаче ние се радваме на добри връзки с Федералната служба за безопасност на Руската федерация! Току-що Дмитрий Ургов ми върна обаждането. За съжаление не разполагат с нищо, съответстващо на информацията, която им пратих. Каза ми обаче, че лично ще помоли своите хора от милицията да прегледат снимките и да проверят ДНК регистъра си — казва Корин, затваря очи и се опитва да разтрие врата си.
Полок едва се сдържа да й предложи услугите си.
— Моите ръце са доста топли — изрича.
И точно в този момент влиза Юна Лина и пита:
— Може ли да ги пипна?
— От Казахстан не желаят да ни помогнат — съобщава му веднага Корин Мейеро. — Но аз…
— Юрек е от Русия — прекъсва я Юна и заграбва шепа бонбони от поставената на масата купа.
— От Русия значи — повтаря тя.
— Да. Говори перфектен руски.
— Искаш да кажеш, че Дмитрий Ургов ме е излъгал? — поглежда го възмутено тя. — Извинявай, но го познавам добре и за нищо на света не бих допуснала, че…
— Той най-вероятно наистина не знае нищо — пак я прекъсва Юна и изсипва бонбоните в джоба си. — Юрек Валтер е достатъчно стар, за да е живял по времето на КГБ.
128
Полок, Юна и Корин са насядали около масата и оглеждат бележките си. Съвсем доскоро не разполагаха с нищо по случая. А сега, благодарение на инфилтрацията на Сага в психиатричното отделение, вече имаха най-малкото отправна точка. Юрек определено се беше издал, когато несъзнателно беше прошепнал „Ленинск“. Оказваше се израснал в Казахстан, но тъй като Сусан Йелм го беше чула да говори образован руски, логиката подсказваше, че семейството му е пристигнало там от Русия.
— Но от казахската Служба за сигурност не знаеха нищо за него! — повтаря отново Корин.
Юна Лина вади телефона си, влиза в списъка с контактите си и започва да търси номера на човек, с когото не е разговарял от много години. Възбудата от напипаната следа го кара да се усмихне широко. Убеден е, че вече наистина е на път да разгадае мистерията, наречена Юрек Валтер.