Тя сграбчва ръката му за китката, дръпва го към себе си и чупи кутрето му. Той се разпищява, пада на колене и притиска ръка към корема си.
— Следващият пръст! — отсича Сага.
— Ама вие и двамата сте луди! — нарежда Берни и подсмърча. — Ще извикам за помощ! Моите скелетни роби веднага ще дойдат!
— Млъквай, копеле! — изсъсква Юрек.
Насочва се към кростренажора, изключва захранващия кабел, дръпва го силно и засипва пода с бетонен прах.
— Следващият пръст — опитва отново Сага.
— Ти не се намесвай! — казва Юрек и я поглежда многозначително в очите.
Сага остава там, където е, подпряла ръка на стената. А Берни тръгва след Юрек.
Ситуацията й изглежда напълно абсурдна. Вижда как Юрек завързва кабела около бравата от външната страна на вратата, а после го мята над нея. Иска й се да се разкрещи.
Берни я гледа умолително, докато се качва на пластмасовия си стол и надява примката на врата си.
Опитва се да говори с Юрек, усмихва се и повтаря нещо.
А тя продължава да стои там, напълно неподвижна, надявайки се, че персоналът вече вижда всичко на мониторите. Ала никой не се появява. Юрек Валтер е от толкова дълго в това отделение, че знае наизуст режима им. Може би е наясно, че по това време си правят почивка за кафе или си предават смените.
Сага отстъпва бавно към своята килия. Няма представа какво точно трябва да направи и не може да разбере защо още никой от охраната не се появява.
Юрек казва нещо на Берни, изчаква и повтаря думите си. Но Берни само клати глава и от очите му рукват сълзи.
Сага продължава да се оттегля. Всичко наоколо й изглежда сюрреалистично.
Юрек сритва стола под Берни, минава спокойно през дневната и веднага се прибира в килията си.
Берни виси във въздуха с крака, на няколко сантиметра от пода. Опитва се да се повдигне нагоре по кабела, а не е достатъчно силен за това.
Сага влиза в стаята си, отива право до вратата с прозорчето от бронирано стъкло и започва да рита с все сили. Но единственото, което чува, са приглушените удари по метала. Тя се дръпва, завърта се и произвежда следващ, по-мощен ритник. После пак. Леки вибрации минават през солидната врата, но тежкият звук от ритниците й се поглъща от бетонните стени. Тя обаче продължава да рита, докато накрая — най-после — дочува откъм коридора оживени гласове, бързи стъпки и жуженето на електрическата ключалка.
135
Светлините в килията угасват. Сага лежи на леглото настрани, с широко отворени очи.
Какво трябваше да направи?
Краката и ходилата й я болят от силните ритници.
Чуди се дали не е трябвало да се намеси. Може би е трябвало. Може би Юрек нямаше да може да я спре. Но тогава тя със сигурност щеше да се изложи на опасност и да провали всички шансове на Фелисия за спасение.
Затова просто се върна в стаята си и започна да рита вратата. Риташе с все сили, с надеждата надзирателите да се зачудят откъде идва този шум и да си погледнат мониторите. Но нищо не се случи. Дълго време не я чуваха. Сигурно трябваше да рита още по-силно. Сякаш мина цяла вечност, преди да чуе гласовете и стъпките им.
Сега лежи на леглото и се опитва да си внуши, че персоналът се е появил в дневната навреме, че Берни вече е в реанимацията и че състоянието му е стабилно.
Опитва се още да си внуши, че Юрек може да не е вързал примката както трябва. Макар да знае, че това е невъзможно.
Сага лежи в мрака и си представя лицето на Берни — как клати глава, напълно безсилен да стори каквото и да било. Юрек се беше движил като сянка. Бе извършил екзекуцията напълно безстрастно, като човек, който просто прави онова, което трябва да се направи. Беше сритал стола изпод краката на жертвата си, а после се беше оттеглил съвсем спокойно в своята килия.
Сага включва нощната си лампичка, сяда на леглото и отпуска крака на пода. Вдига очи към черното око на камерата в тавана и се приготвя да чака.
И докато чака, си дава сметка, че Юна Лина се е оказал напълно прав. Както винаги. Той смяташе, че съществува огромна вероятност Юрек да я заговори. И ето че Юрек не само я бе заговорил, а и я бе приел по-скоро като близък приятел — нещо, на което Юна със сигурност и в момента се диви.
Сага наруши правилото да не говори за семейството и родителите си, но ето че имаше смисъл. Сега тя само се надява полицаите, които я слушат от другата страна на подслушвателното устройство, да не си помислят, че е изпуснала ситуацията от контрол.