Тя нито за момент не бе забравила за стореното от Юрек Валтер, но странно защо не се беше почувствала застрашена от него. Страхуваше се по-скоро от Берни. До мига, в който Юрек го обеси на кабела.
Сага разтрива леко врата си и продължава да зяпа в окото на камерата. Седи в тази поза повече от час.
136
Андерш Рьон е седнал пред компютъра в кабинета си и се опитва да обобщи днешните събития за медицинския архив.
Но защо всичко се случва точно сега?
На една и съща дата всеки месец персоналът почиства склада с лекарствата. Отнема им не повече от четирийсет минути.
Той, Мю и Лейф се намираха пред вратата на склада, когато чуха странния шум.
Дълбок грохот, отекващ сякаш в стените. Мю изпусна инвентарния списък на пода и хукна към контролната зала с мониторите. Андерш хукна след нея. Когато стигна до големия монитор и зърна изображението от пациентска стая номер 2, Мю изкрещя. Берни Ларшон висеше на вратата по посока към дневната. От краката му капеше урина и се събираше в локвичка под тялото му.
По тялото на Андерш продължават да лазят тръпки и до този момент. Вследствие на самоубийството в отделението той беше привикан на кризисен брифинг от борда на болницата. Управителят пристигна направо от някакъв детски рожден ден, изключително бесен, че са му нарушили празника. Погледна го хладно и заяви, че може би е било грешка от тяхна страна да позволяват на неопитен лекар като него да поема отговорностите на началник.
Андерш Рьон се изчервява, когато си спомня как бе седял пред борда и се бе извинявал. Заекваше, фъфлеше и се опитваше да обясни, че според амбулаторния лист Берни Ларшон е бил крайно депресиран и че трансферът му се е отразил необичайно зле.
— Още ли си тук?
Андерш вдига глава и зърва Мю. Застанала е на прага на кабинета му и се усмихва притеснено.
— Болничната управа иска доклада ми утре рано сутринта, така че най-вероятно ще се наложи да ме потърпиш още няколко часа — промърморва той.
— Гадна работа — изрича през прозявка тя.
— Ако искаш, върви да си полегнеш малко на дивана в служебната стая — предлага й той.
— Не се тревожи за мен!
— Не, съвсем сериозно ти казвам! Аз и без това трябва да бъда тук.
— Сигурен ли си? Много мило от твоя страна — въздъхва тя.
Той се усмихва и казва:
— Сигурен съм. Хайде, върви да поспиш два-три часа. Преди да си тръгна, ще те събудя.
Андерш я чува как тръгва по коридора, минава покрай съблекалнята и влиза в служебната стая.
Светлината от монитора на компютъра изпълва малкия кабинет. Андерш щраква с мишката върху календара, а после добавя в него няколко наскоро насрочени срещи с близки и социални работници.
Замисля се за новата пациентка и пръстите му застиват над клавиатурата. Връща се отново към онзи момент, в секундите, когато беше в нейната стая и събу панталона и бикините й. Бялата й кожа се бе зачервила ужасно след двете инжекции. Беше я докосвал като лекар, но освен това се беше загледал между краката й към интимните й части, русото окосмяване там и стегнатата вагина.
Въвежда една бележка за насрочена за друг ден среща. Но осъзнава, че не е в състояние да се концентрира.
Заема се с доклада за Социалните служби, после става и отива в контролната зала.
Още докато се отпуска на стола пред големия екран с деветте квадрата, забелязва, че Сага е будна. Нощната й лампичка е включена. Седи и се взира в камерата, право в очите му.
Андерш усеща някаква странна тежест под корема си. Оглежда другите камери. Пациентски стаи 1 и 2 са тъмни. Край охранителните врати и в дневната стая е спокойно. Камерата пред стаята, в която се е оттеглила Мю, не показва нищо друго освен затворена врата. Надзирателите се намират от другата страна на първата охранителна врата.
Андерш щраква върху квадрата на пациентска стая 3 и изображението му изпълва целия втори екран. Той приближава стола си към масата. Сага продължава да седи и да го гледа.
Какво ли иска? Бялото й лице е осветено от кръга на лампата. Масажира тила си с една ръка, става от леглото, прави две крачки напред и пак поглежда към камерата.
Андерш връща изображението в малкия квадрат, става и за всеки случай отново поглежда към камерите на вратата за охраната и на служебната стая.
Отива до втората охранителна врата, плъзга картата си през четеца и тръгва по коридора. Нощното осветление има лек сивкав нюанс. Трите врати към стаите на пациентите проблясват мрачно, като олово. Той се насочва към нейната врата и поглежда през прозорчето от бронирано стъкло. Сага е застанала в средата на стаята, но когато чува отварянето на вратичката, се обръща.