11
Рейдар се събужда на дивана. Огънят в камината е изгаснал отдавна и в стаята се е възцарил студ. Очите му парят и той си спомня приказката за Пясъчния човек, която някога съпругата му толкова обичаше да разказва. За мъжа, който хвърлял пясък в очите на децата, за да заспят и да не се будят цяла нощ.
— По дяволите! — промърморва той и се изправя.
Оказва се, че е чисто гол. На кожената тапицерия до него се вижда петно от разлято вино. В далечината се чува самолет. Светлината на утрото се опитва да пробие през мръсните прозорци.
Изправя се на крака и вижда Вероника, свита на пода пред камината. Завила се е с покривката на масата. Купонът на долния етаж още продължава, но вече с по-умерено темпо. Рейдар грабва наполовина пълната бутилка вино и излиза от стаята. Докато се изкачва по скърцащото дъбово стълбище към стаята си, усеща раздираща болка в главата. На площадката се заковава на място, въздъхва и поема обратно надолу. Вдига внимателно Вероника от пода, поставя я на дивана, завива я, накрая взема и очилата й и ги оставя на масата.
Рейдар Фрост е на шейсет и две години, автор на три международни бестселъра — прочутата поредица „Светилището“.
Преди тринайсет години той остана съвсем сам. С него се случи нещо, което не би трябвало да се случва на никого по света. Синът му и дъщеря му бяха безследно изчезнали след една вечер, когато се бяха измъкнали тайно от стаята си, за да се срещнат с приятел. Велосипедите на Микаел и Фелисия бяха открити на пътека близо до Бадхолмен. С изключение на един-единствен детектив с фински акцент, всички останали смятаха, че децата са играли твърде близо до водата и са се удавили във фиорда Ерщавикен.
И макар че телата им не бяха открити, полицията прекрати търсенето. Съпругата на Рейдар — Розана, не успя да преживее тази загуба. Премести се временно при сестра си, поиска развод, а с парите от споразумението замина в чужбина. Два месеца по-късно беше открита във ваната на един парижки хотел. Беше се самоубила. На плочките до нея полицията беше намерила рисунка, която Фелисия й беше подарила за Деня на майката.
Децата бяха обявени официално за мъртви. Имената им бяха гравирани в надгробен камък, който Рейдар не обичаше да посещава. В деня, в който получи съобщението, Рейдар покани приятели на купон.
И оттогава насам не беше спирал.
Рейдар Фрост е убеден, че ще си докара края с толкова пиене, но едновременно с това знае, че ако домът му остане празен, сам ще сложи край на живота си.
12
В среднощния мрак през заснеженото поле се носи влак. Локомотивът тегли близо триста метра вагони зад себе си.
В кабината седи машинистът, отпуснал ръце върху контролните лостове. Тракането на машината върху релсите е ритмично и монотонно.
В яркия тунел, образуван от двата фара на локомотива, нахлува силен сняг. Останалото е мрак.
Когато целият влак взема широкия завой край Ворща, машинистът увеличава скоростта.
Снежната виелица е толкова силна, че той решава да спре в Халсберг ако не и по-рано, за да провери спирачките.
Далече пред него в мъглата две сърни прескачат елегантно релсите и се втурват през белите поля от другата страна. Носят се през снега с магическа лекота и изчезват бързо в нощта.
Машинистът дръпва леко лоста на спирачките и качва внимателно дългия влак върху високия мост. Има усещането, че лети. Снежната вихрушка пред фаровете на локомотива побеснява.
Влакът се намира вече в средата на моста, високо над ледовете на Халсфярден, когато в мъглата пред локомотива се мярва сянка и изчезва. На релсите има човек. Машинистът надува рязко свирката и вижда как фигурата прави голяма крачка надясно, прехвърляйки се на съседните релси.
Влакът приближава бързо към мястото. За части от секундата фаровете осветяват човека на релсите. Той примигва. Млад мъж с мъртвешко лице. Дрехите му плющят около изпосталялото тяло. А после той изчезва.
Машинистът не си дава сметка, че автоматично е дръпнал спирачките и че целият влак вече забавя ход. Следват грохот, разтърсване и скърцане на метал, а той не е сигурен дали не е прегазил младия човек.
Треперещ като лист, набира бързо спешния номер.
— Обажда се един машинист — казва. — Току-що минах покрай някакъв човек на моста Игелста. Беше в средата на релсите, но не мисля, че го ударих.
— Има ли ранени? — пита операторът.
— Не, не мисля, че го блъснах. Зърнах го само за няколко секунди.