„Ако наистина бях взела хапчето и бях заспала, докторът щеше да ме изнасили — казва си сега тя. — За нищо на света не мога да му позволя повече да ме докосва!“
Необходимо й е още съвсем малко време, за да завърши мисията си. Вече е толкова близо!
Наистина ще спаси отвлеченото момиче.
Правилата, които трябва да следва, са прости. При никакви обстоятелства не трябва да позволява на Юрек Валтер да избяга. Иначе може да планира заедно с него това бягство. Нищо не й пречи да демонстрира интерес и да задава въпроси.
Най-често срещаният проблем при подобен род бягства е, че когато излязат, хората няма къде да отидат. Ала за Юрек е невъзможно да допусне подобна грешка. Той много добре знае къде отива.
Вратата към дневната стая прищраква и се отваря. Сага става от леглото, свива рамене, като че ли се подготвя за боксов мач, и излиза.
Юрек Валтер стои до отсрещната стена и я чака. Как е успял да излезе толкова бързо е чиста мистерия.
Сега, когато кабела го няма, няма и смисъл да стоят близо до кростренажора. На Сага й остава само да се надява, че обсегът на микрофона е достатъчно голям.
Телевизорът е изключен, обаче тя се насочва към дивана и сяда.
Юрек застава пред нея.
Сага се изпълва с усещането, че вече няма кожа. Като че ли той притежава странната способност да прозира чак до плътта й.
Сяда внимателно до нея и тя дискретно му предава таблетката.
— Имаме нужда само от още четири — казва той, като я гледа с бледите си очи.
— Да, но…
— И тогава можем да напуснем това кошмарно място.
— Аз може и да не искам.
Юрек протяга ръка, докосва рамото й и тя подскача. Той забелязва страха й и я поглежда неразбиращо.
— Разполагам с едно местенце, което със сигурност ще ти хареса — казва. — Намира се недалече оттук. Стара къща зад стара тухлена фабрика, но нощем можеш да излизаш навън и да се люлееш.
— На истинска люлка? — ококорва се тя и се опитва да се усмихне.
Налага се да го накара да продължи да говори. Думите му са онези малки парченца, които ще образуват картина в мозайката, която Юна Лина подрежда.
— Съвсем обикновена люлка — отвръща той. — Но с нея можеш да се люлееш и над водата.
— Каква вода? Езеро или…
— Ще видиш. Прекрасно е!
141
Сърцето на Сага бие толкова силно, че се страхува Юрек да не го чуе. Ако микрофонът работи и приема добре, в този момент колегите й най-вероятно вече търсят всички изоставени тухлени фабрики наоколо. Нищо чудно дори да са потеглили към мястото.
— Там е добро място за криене, докато полицията се откаже да ни търси — продължава Юрек. — А ако ти хареса, можеш дори да останеш там…
— Ама ти ще продължиш, така ли?
— Налага се.
— И аз не мога да дойда с теб?
— А искаш ли?
— Зависи от това къде отиваш.
Сага си дава сметка, че вероятно го притиска твърде много, но точно сега той като че ли няма търпение да я включи в тайния си заговор.
— Просто трябва да ми се довериш — отговаря лаконично Юрек.
— Да, ама на мен ми се струва, че възнамеряваш да ме захвърлиш в първата къща, в която се отбием!
— Нищо подобно!
— Напротив, точно така прозвуча! — преструва се на дълбоко обидена тя. — Затова смятам да си остана тук, докато не ме освободят.
— И кога ще бъде това?
— Нямам представа.
— Сигурна ли си, че ще ти позволят да излезеш оттук?
— Да! — отвръща съвсем искрено тя.
— Защо? Защото си добро момиче, помогнало на болната си майка, когато тя…
— Не, не бях добра! — прекъсва го Сага и си дръпва ръката. — Да не си мислиш, че съм искала да бъда там? Та аз бях просто дете! Правех онова, което се искаше от мен!
Той се обляга назад на дивана, кимва и отбелязва:
— Да, принудата е интересно явление.
— Е, не бях чак насилвана да го правя! — възмущава се тя.
— Току-що каза обратното — отбелязва с усмивка той.
— Нямах предвид точно това. Така де… бях в състояние да го правя, и толкова — опитва се да обясни Сага. — А и болките на мама идваха само вечер и през нощта.
В съзнанието на Сага изниква спомен за сутринта след една особено тежка нощ, когато майка й се бе заела да приготви закуска. Изпържи яйца, направи сандвичи и наля две чаши прясно мляко. После двете излязоха навън по пижами. Тревата в градината беше все още влажна от росата, затова си взеха възглавниците от столовете в трапезарията и се настаниха на люлката.