— Смяташ да влезеш в стаята му, така ли? — пита тя.
— Вратата е отключена.
— Мисля, че ще бъде по-добре, ако вляза аз — изрича бързо тя.
— Защо?
Юрек я поглежда така, сякаш му е интересно да я наблюдава как тя отчаяно се опитва да измисли някакъв логичен отговор.
— Ако ме хванат — отвръща накрая, — ще решат, че просто съм пристрастена и…
— Тогава няма да получим повече никакви хапчета — прекъсва я той.
— Мисля, че въпреки това ще успея да изкопча още няколко от доктора.
Юрек се замисля, а после кимва и отбелязва:
— Да. Докторът те гледа така, като че ли пленникът е той, а не ти.
Сага отваря вратата към стаята на Берни и влиза.
Под светлината откъм дневната тя вижда, че тази стая е абсолютно копие на нейната. Когато вратата зад нея се затваря, всичко потъва в мрак. Тя отива до стената и се ориентира с напипване по стената и вонята на застояла урина откъм тоалетната. Стига до мивката и усеща, че ръбовете й са мокри, като че ли наскоро е била чистена.
Вратите към дневната стая ще се затворят след няколко минути.
Тя си напомня, че сега не трябва да мисли за майка си, а да се концентрира върху настоящата задача. Брадичката й потреперва, но тя възвръща самообладанието си и преглъща сълзите. После коленичи и плъзга пръсти по хладната долна повърхност на мивката. Достига стената и опипва силиконовия пръстен на тръбата там, но не открива нищо. Върху врата й се стича капка вода. Сага плъзга ръка надолу по стената и стига до пода. Върху плешките й пада още една капка вода. Тогава тя забелязва, че мивката е леко наклонена. Точно затова водата от ръбовете капе върху нея, вместо да се оттече навътре към канала.
Опипва отново долната част на мивката, на мястото, където се свързва със стената. Пръстите й намират пукнатина. Да, ето го. Малко пакетче, пъхнато вътре. Когато се опитва да го извади, мивката изскърцва. Затова тя подхожда много внимателно и накрая го измъква. Юрек се оказваше прав. Хапчета. Плътно увити в тоалетна хартия. Сага изпълзява задъхано назад, пъхва пакетчето в панталоните си и се изправя.
Докато опипва отново стената, за да се добере до вратата, тя се изпълва с ужас при мисълта как сега ще каже на Юрек, че не е намерила нищо, че Берни очевидно е излъгал за хапчетата. Но не може да му позволи да избяга! Накрая напипва вратата, намира бравата и излиза в дневната стая.
Ярката светлина я заслепява. Тя примигва и се оглежда. Юрек не е тук. Сигурно се е върнал в стаята си. Часовникът зад бронираното стъкло й подсказва, че остават броени секунди до затварянето на вратите към дневната стая.
143
Андерш Рьон почуква леко на вратата на Контролната зала. Мю вече седи на мястото си, чете последния брой на „Експо“ и не обръща никакво внимание на големия монитор.
— Да не би да идваш да кажеш „лека нощ“? — пита тя.
Андерш й се усмихва, сяда на стола до нея и вижда как Сага напуска дневната стая и влиза в своята. Юрек вече лежи на леглото си, а стаята на Берни, естествено, е тъмна. Сестра Мю се прозява и се отпуска уморено на облегалката на въртящия се стол.
На прага застава Лейф Раяма и пресушава последните капки от кенчето си кока-кола.
— Я ми кажете, знаете ли как изглежда мъжката предварителна игра? — подхвърля той.
— Че има ли такова нещо? — усмихва се Мю.
— Един час молби, увещания и обещания! — отвръща ухилено той.
Андерш се усмихва, а Мю се разсмива толкова силно на тази шега, че чак пиърсингът върху езика й проблясва.
— Знаеш ли, тази вечер в Отделение 30 нещо са закъсали с персонала — казва Андерш.
— Странна работа как на нас тук все не ни достига персонал, когато навън има такава безработица! — отбелязва с въздишка Лейф.
— Обещах им, че ще им помогнеш малко тази нощ — продължава Андерш.
— Но нали тук винаги трябва да бъдем двама? — поглежда го охранителят.
— Така е, но аз и без това ще трябва да остана и да работя най-рано до един през нощта.
— Добре тогава — кимва Лейф. — Значи в един се връщам.
— Хубаво — отвръща Андерш.
Лейф хвърля кенчето от безалкохолното в кошчето и излиза от стаята.
Андерш остава още известно време до Мю. Не може да свали очи от Сага. Тя крачи неспокойно из килията си, обгърнала рамене с тънките си ръце.