— Израснал си край каменоломна?!
— Да. В Антуна — отговаря леко озадачен бащата.
— Коя кариера по-точно? — пита все по-възбуден Юна.
— Ротебро. На север от пътя за Антуна, край Смедби. Голяма чакълена фабрика — пояснява Рейдар Фрост.
Юна спира колата, завива и се качва в обратната посока на магистралата, в северна посока. Знае, че се намира сравнително близо до Ротебро, така че кариерата надали е далече оттук.
Докато слуша измъчения, дрезгав глас на Рейдар, Юна си повтаря думите на Микаел: „Той мирише на пясък… Пръстите му са направени от порцелан и когато вади пясъка от торбата си, те звънтят един в друг… и миг по-късно си заспал…“.
148
В северна посока движението не е толкова натоварено.
След всичките тези години три ключови парченца от загадката най-сетне се подреждат.
Бащата на Юрек е работел в каменоломна за чакъл и се е самоубил в работническата си барака там.
Микаел казва, че Пясъчния човек мирише на пясък.
Рейдар е израснал близо до каменоломна за чакъл в Ротебро.
Ами ако става въпрос за една и съща кариера? Съвпадението не може да бъде случайно. Парченцата все някак си трябва да се напасват. Което означава, че точно там се намира и Фелисия, а не където в момента търсят колегите му.
Колата поднася на струпванията от киша между отделните платна и цялото предно стъкло е облято от мръсна вода.
Юна отново натиска газта. Подминава търговския център в Ротебро и поема нагоре по тесния път за Норвикен, виещ се успоредно на високия хълм.
Стига върха, но вижда входа към каменоломната една идея по-късно, така че прави рязък завой и забива спирачки пред две тежки метални бариери. Колелата се плъзгат върху снега, Юна обръща рязко волана, колата се завърта и десният калник се забива в една от бариерите.
Червеното стъкло от задния стоп се разбива на дребни парченца върху снега.
Юна отваря рязко вратата, излиза от колата и хуква покрай синия навес на портиерната.
Поема надолу по стръмния склон към обширния кратер, копан години наред. Прожекторите върху високите кули осветяват този странен лунен пейзаж с неподвижни багери и огромни купчини пресят пясък.
Тук никой не би могъл да бъде погребан. Скриването на трупове би било невъзможно, защото всичко постоянно се копае. Всяка кариера е дупка, която с всеки изминал ден става все по-широка и по-дълбока.
Под изкуствената светлина на прожекторите снегът се сипе на парцали. Юна минава покрай каменотрошачките с масивните им гъсенични вериги. Очевидно се намира в най-новата част от каменоломната. Пясъкът е чист и е съвсем ясно, че тук се работи всеки ден. От другата страна на тежките машини се виждат няколко сини параходни контейнера и три каравани. Иззад една купчина пясък го залива ярка светлина. Половин километър по-нататък се вижда покрит със сняг район, след който следва стръмен склон. Това трябва да е по-старата част на кариерата.
Юна се изкачва по един склон, където хората са изхвърлили стари хладилници, счупени мебели и всякакъв боклук. Подхлъзва се на снега, но продължава да върви и около него летят дребни камъчета.
Стига до оригиналното ниво на изкопа, разположено на повече от четирийсет метра над настоящото основно ниво, и оглежда внимателно цялата кариера. Студеният въздух разкъсва дробовете му, докато проучва внимателно осветения от прожекторите пясъчен пейзаж с машините и временните пътища.
Хуква по тясната ивица морава между стръмния склон и пътя за Елвсунда.
Край пътя се вижда стара изоставена кола. Зад нея има мрежеста ограда с табела „Преминаването забранено“. Юна спира и се вторачва през обилно сипещия се сняг. В далечния край на най-старата част от кариерата се забелязва асфалтиран район, където са подредени в редица едноетажни къщички, тесни и дълги като казармени бараки.
149
Юна Лина прескача ръждясалата бодлива тел и поема към старите постройки. Прозорците им са счупени, тухлените стени са изписани с графити.
Тук горе цари почти непрогледен мрак. Юна вади фенерчето си и насочва светлината му към първата постройка.
Врата не се вижда. Първите няколко метра от почернелия дървен под са покрити със сняг. Лъчът се плъзва бързо през стари кенчета от бира, мръсни чаршафи, кондоми и латексови ръкавици.
Юна тръгва от врата на врата, като наднича през счупените или направо липсващи прозорци. Старите работнически жилища на имигрантите очевидно са изоставени от много години. Всичко е порутено и пълно с мръсотия. Покривите на някои от къщичките са хлътнали навътре, липсват и цели части от стени.