В далечината се чуват сирени.
Юна хуква през дълбокия сняг.
„Ще го хвана! — мисли си той. — Ще го арестувам и ще го влача чак до полицейските коли.“
Наближават една доста по-светла част на каменната кариера с голяма фабрика за производство на бетон. Дъното на кратера е осветено от самотен прожектор.
Фигурата спира, обръща се и поглежда към Юна. Устата на мъжа е отворена, дишането му — тежко. Застанал е точно на ръба на пропастта.
Юна се приближава с дуло, насочено към земята.
Лицето на Пясъчния човек е същото като на Юрек, само че доста по-изпито.
Далече зад тях се чуват полицейските коли, пристигащи край работническите къщички.
— С теб всичко се обърка, Юна Лина — изрича Пясъчния човек. — Моят брат ми заръча да взема Сума и Луми, но те умряха, преди да имам този шанс. Понякога съдбата си знае работата.
Лъчите от силните полицейски фенери започват да обхождат бараките.
— Писах на брат ми и го попитах какво да правя с теб, но така и не разбрах дали той иска да ти отнема нещо друго — продължава тънката фигура.
Пистолетът натежава в уморената ръка на Юна и той поглежда в бледите очи на Пясъчния човек.
— Мислех си, че след катастрофата на семейството ти ще се обесиш, но ето че ти си още жив — поклаща глава човекът с патерицата. — Чаках ли, чаках, но ти продължи да живееш!
Млъква, а после най-неочаквано се усмихва, вдига очи към инспектора и възкликва:
— Жив си, защото жена ти и дъщеря ти всъщност не са мъртви!
Юна Лина вдига пистолета, насочва дулото към сърцето на Пясъчния човек и стреля три пъти. Куршумите минават директно през костеливото му тяло. От изходните рани между плешките му бликва кръв. Изстрелите отекват из цялата кариера.
Близнакът на Юрек пада назад. Патерицата му остава там където е — забита в снега.
Още преди да докосне земята, Пясъчния човек е издъхнал. Измършавялото му тяло се претъркулва надолу по склона и спира едва тогава, когато на пътя му се озовава стара изхвърлена печка.
152
Юна Лина е седнал на задната седалка на колата си, затворил очи. Зад волана е неговият шеф Карлос Елиасон, който го кара към Стокхолм.
— Тя ще се оправи — казва Карлос. — Говорих с един лекар от Каролинската болница. Състоянието на Фелисия е сериозно, но не е критично. Не дават обещания, разбира се, но и така новината е страхотна! Лично аз съм убеден, че тя ще се възстанови и…
— Каза ли вече на Рейдар? — пита Юна, без да отваря очи.
— От болницата поеха ангажимента да му се обадят. А ти трябва да се прибереш, да си починеш добре и…
— Опитах се да се свържа с теб.
— Да, знам. Видях, че имам цял куп пропуснати позвънявания. Сигурно вече си чул, че Юрек спомена пред Сага за стара тухлена фабрика. Не че са били много в страната, но една от тях е била в Албано. Когато влязохме в гората там, кучетата сигнализираха, че е пълно с гробове. И оттогава насам сме затънали до уши в задачата по претърсването на целия район.
— Но не сте открили никой жив, така ли?
— Засега не, но продължаваме да търсим.
— Мисля, че ще бъдат само гробове — отбелязва с въздишка Юна. — А как стоят нещата в затвора? Всичко ли е наред?
— Кошмарът приключи, Юна — отвръща Карлос, — вече сме се заели с необходимото, за да накараме Комисията за управление на затворите да вземе решение за нов трансфер на Сага. В момента, в който решението излезе, ние ще я поемем и ще изчистим всичките й фалшиви досиета.
Колата стига в Стокхолм. Светлината около уличните лампи прилича на мъгла заради сипещия се сняг. До тях на светофара спира автобус в изчакване да светне зелено. През замъглените прозорци ги поглеждат изтощени лица.
— Говорих с Аня — продължава началникът на Отдела за криминални разследвания. — Намерила е данните за Юрек и брат му в папките на Комисията за защита на децата в архивите на кметството и е успяла да издири решението на Отдела за чужденците в Националния архив в Мариеберг.
— Аня е много умна — отбелязва Юна.
— Бащата на Юрек е останал в Швеция благодарение на временно разрешение за работа — продължава Карлос. — Но не е притежавал разрешение да задържи децата. След като били открити, местните отговорни лица автоматично уведомили Комисията за защита на децата и момчетата били отведени. Очевидно тогавашните власти са смятали, че постъпват правилно. Процедурата по настаняването им била ускорена, но тъй като едно от момчетата било болно, случаите им били разглеждани поотделно.