Пред себе си вижда висока жена с бейзболна бухалка, метната на рамо. Подплатеното й яке е опънато силно по гърдите й. Издухва кичур руса коса от лицето си, вдига отново бухалката и изревава:
— Остави товара ми на мира, мамицата ти!
После пак замахва с бухалката, но Юна е по-бърз от нея. Стисва гърлото й с една ръка и я сритва зад коленете. Краката й се огъват, той я захвърля на палубата, насочва пистолета си към нея и изкрещява:
— Национална полиция!
Тя изскимтява и го вижда как пак вдига ковашкия чук и разбива ключалката. Парче от металната обвивка изхвръква и се приземява точно пред очите на жената.
Този контейнер се оказва пълен с големи кашони с телевизори. Юна издърпва няколко, ала не открива Диса и тук. Изтрива кръвта от лицето си и взема на две крачки стъпалата към откритата палуба.
Фериботът вече се намира на двайсет метра от брега. Пред кораба се вижда каналът в леда, отвеждащ към открито море.
Неописуема болка пронизва сърцето и главата му. Той се обръща по посока на дока и на три от вагоните на спрелия там товарен влак забелязва подобни червени контейнери.
Вади телефона си, набира спешния номер на полицията и изисква спиране на целия трафик от пристанище Фрихамнен. Дежурният офицер, който много добре познава инспектор Юна Лина, го свързва веднага с регионалния полицейски комисар.
— Трябва да спрете целия трафик от пристанище Фрихамнен! — повтаря задъхано той.
— Невъзможно! — отговаря жената офицер.
— Трябва да го направите! — настоява Юна.
— Не може да бъде направено! — отвръща пак тя. — Най-многото, което може да…
— Тогава ще го направя аз! — прекъсва я грубо инспекторът и скача от ферибота.
Падането в мразовитата вода е като удар от ледена светкавица, като адреналинова инжекция право в сърцето. Ушите на Юна забучават. Той потъва в черната вода и в секундите, през които губи съзнание, вижда булчински венец от преплетени корени на бреза. Въпреки че изобщо не усеща ръцете и краката си, успява да си наложи поне да рита и по този начин предотвратява по-нататъшното си потъване в ледения мрак.
164
Юна Лина разбива ледената киша и изплува на повърхността. Главата му пулсира от ниската температура на водата, но все пак е в съзнание.
Спаси го опитът му като десантчик — беше устоял на инстинктивния рефлекс да отвори уста, докато потъваше във водата.
С вцепенени ръце и натежали дрехи той продължава да плува през черните води. Доковете не са далече, но телесната му температура спада опасно бързо. Навсякъде около него се преобръщат буци мръсен лед.
Започва да кашля и усеща как силите му постепенно го напускат. Зрението му отслабва, обаче си налага да продължава да гребе. И накрая стига до предпазната стена на брега. Хваща се за една от пролуките между металните плочи и, на ръба на припадъка, се придвижва бавно настрани, докато не стига до стълба.
Водата се плиска под него, докато се катери. Ръцете му замръзват в допира с метала и той трябва да ги отлепя, за да продължи. Претъркулва се на дока, изохква, изправя се на крака и се насочва към влака.
Поглежда към кобура си, за да се увери, че не е изгубил пистолета си.
Внезапно е заслепен от фаровете на голям камион. Юна вдига глава и вижда, че този камион също кара червен контейнер на „Хамбург Юг“.
Шофьорът е излязъл и проверява отзад стоповете, когато забелязва приближаващия се Юна Лина.
— Да не би да излизаш от водата, човече? — ахва той и отстъпва стреснато назад. — Хей, ще измръзнеш до смърт, ако веднага не влезеш на топло!
— Отвори червения контейнер! — изфъфля Юна. — Аз съм полицай. Трябва да…
— Това зависи от митницата — прекъсва го шофьорът. — Не мога да отварям контейнери просто ей така!
— Отдел за криминални разследвания към Националната полиция — едва успява да прошепне Юна.
Няма сили да държи очите си отворени и си дава сметка колко несвързано звучи, когато се опитва да обясни на човека своите правомощия.
— Но аз не разполагам даже с ключовете за контейнера! — възкликва шофьорът съчувствено. — Имам само едни секачи и…
— Побързай — промълвя едва чуто Юна.
Шофьорът хуква към кабината на камиона, качва се и се привежда към инструментите си. Докато вади клещите с дълги дръжки, на земята пада и един чадър.