Ситни капчици пот блестят по челото на Юна Лина, ръцете му не спират да треперят.
На магистрала Е20 малко преди Арбога настига и изпреварва конвой от тирове. Налага му се да държи волана на колата си с две ръце, защото страничната струя от движещите се камиони е толкова мощна, че едва не го отнася.
Не е в състояние да спре да мисли за телефонното обаждане отпреди минути.
Гласът на Натан Полок звучеше съвсем спокойно, докато му съобщаваше, че Микаел Колер-Фрост е още жив.
Навремето Юна Лина беше напълно убеден, че момчето и неговата по-малка сестра са две от многобройните жертви на Юрек Валтер. А сега Натан му съобщи, че Микаел е бил открит от полицията на един железопътен мост и в момента се намира в болница „Сьодермалм“.
Полок беше добавил, че състоянието на младия мъж е критично, но стабилно. И че все още никой не го е разпитвал.
— Юрек Валтер си е все така зад решетките, нали? — беше първият въпрос на Юна.
— Да, все още се намира в пълна изолация — отговори Полок.
— Сигурен ли си?
— Напълно!
— Ами момчето? Откъде знаеш, че е Микаел Колер-Фрост? — попита инспекторът.
— Доколкото разбрах, сам е повторил името си няколко пъти. Засега това е единственото, което знаем. Освен това е на подходящата възраст — добави Натан. — Ние, естествено, вече изпратихме проба от слюнката му за потвърждение в Националната криминологична лаборатория, но…
— Но не сте информирали баща му?
— Би било нечовешко да го правим, преди да потвърдим съвпадението на ДНК, нали така? — отбеляза Полок. — Нямаме право на грешки в тази история!
— Пристигам веднага!
18
Мръсната киша по пътя затруднява значително движението на колата и Юна Лина едва се сдържа да не натисне педала на газта до ламарината.
Микаел Колер-Фрост.
Микаел Колер-Фрост е намерен жив. След толкова много години.
Самата фамилия „Фрост“ е напълно достатъчна, за да тласне спомените на инспектора обратно към цялата онази грозна история.
Изпреварва мръсна бяла кола и изобщо не обръща внимание на детето, което му маха зад прозореца с плюшената си играчка. Потънал е изцяло в мислите си.
Преди тринайсет години Юна се беше впуснал в едно предварително разследване, което щеше да промени завинаги неговия живот. Заедно с колегата му Самуел Мендел се заеха да проучат случая на две жени от Солентуна, които бяха обявени за изчезнали.
Първата от тях беше петдесет и пет годишна, изчезнала по време на обичайната си вечерна разходка. Кучето й било открито в алея зад някакъв супермаркет да върви само, влачейки каишката си. Два дена по-късно беше изчезнала свекървата на същата тази жена, докато изминавала краткото разстояние между старческия дом, в който се била оттеглила, и залата за бинго.
Оказа се, че преди пет години бил изчезнал и братът на същата жена, в Банкок. В случая се бяха намесили Интерпол и Външното министерство, но човекът така и не бил открит.
Не съществуват изчерпателни данни за броя на хората, ежегодно изчезващи по света, но всички знаят, че числото е притеснително голямо. Само в Съединените щати всяка година биват обявени за изчезнали по сто хиляди души, в Швеция — около седем хиляди. Повечето в крайна сметка се намират, но броят на безследно изчезналите си остава значителен. Похитените или убитите сред тях са съвсем малка част.
Когато се заеха със случая на двете изчезнали жени, Юна и Самуел бяха относително нови в Отдела за криминални разследвания към Националната полиция. В този случай имаше някои аспекти, които напомняха за изчезването на двама души в Йоребро преди четири години.
Там ставаше въпрос за четирийсетгодишен мъж и неговия син. Двамата били тръгнали за футболния стадион в Гланшамар и така и не пристигнали. Колата им била намерена изоставена на тесен горски път, в посока, различна от тази за стадиона.
Първоначално беше просто идея, случайно хрумване. Ами ако въпреки разликите във времето и мястото случаите са свързани? И ако е така, възможно ли е и други изчезнали да попадат в същата група?
Предварителното разследване се състоеше от най-обичайния вид полицейска работа, от онзи вид, който се провежда на бюро, пред компютъра. Юна и Самуел започнаха да събират и организират информацията за всеки неразрешен случай на изчезнали хора в Швеция през последните десет години. Целта им беше да проверят дали няма да открият сходства, които не биха могли да бъдат приписани на случайността. Подреждаха един върху друг случай след случай, като на оризова хартия — и ето че от неясната фигура на свързаните точки постепенно се очерта нещо като съзвездие. Наложи се напълно неочакван модел — че в повечето от случаите става въпрос за изчезване на повече от един член на едно и също семейство.